Тъжна след раждането

След дългото очакване, бебчо най-после се е появил на бял свят и се предполага, че това е времето, когато трябва да се чувствате най-щастливата жена на света.

Но вместо да се радвате на събитието, у вас се прокрадват мрачни мисли и чувства, и не можете да разберете защо постоянно ви се плаче... може би страдате от следродилна депресия.

Състоянието на тъга и тревожност след раждането е описано още по времето на Хипократ. Днес следродилната депресия има множество проявления сред майките - новобранки и се среща при около 10-20 % от тях.

Ето какво разказа пред екипа ни 22 - годишната Нели, майка на момченце на годинка и половина:

„След като родих, бях много ангажирана - изведнъж се нанесох в нов квартал, в ново жилище. Трябваше да се възстановявам от секциото, а на главата ми изведнъж се струпаха мъж, бебе, къща и куп домакински задължения. На всичкото отгоре имах невзети изпити. Всичките тези неща ме караха да действам и нямах много време да мисля и да осъзная промените в живота ми. Когато, обаче се поосвободих, започнах да улавям все повече мрачни мисли... втълпих си, че може да страдам от неизлечима болест и се питах какво ще прави детето без мен, дали мъжът ми ще може да го отгледа сам, коя  е достойна да заеме мястото ми... Какво ще стане със семейството ми, ако внезапно ми се случи нещо. Вманиачих се до такава степен, че се страхувах, че „болестта ми" може да се предаде генетично и върху детето. Дебнех всяко негово движение и при всяко кихване си казвах: „Ето, заразила съм го!".

Станах затворена, мрачна и тревожна. Имах чувството, че се побърквам и много се страхувах какво ще се случи. Съпругът ми забеляза промяната в мен и това се отрази на отношенията ни. А на мен ми се налагаше да свикна с толкова много роли, за които не бях подготвена! И затова плачех... от страх, от паника, от безпомощност. Появиха се и физически симптоми - треперене, изтръпване на ръцете и краката, прилошаване. А това само потвърждаваше убеждението ми за „страшната болест". Страхът ми се засилваше най-много през нощта. Когато не издържах сама да се боря с мрачните мисли, будех мъжа ми, който ме успокояваше, но на сутринта, когато отидеше на работа, всичко се повтаряше отново. Мислех, че това никога няма да свърши. Продължи цели 10 месеца. Като се върна назад, много съжалявам, че вместо да се радвам на детето си, съм пропиляла ценно време в търсене на въображаем проблем".

На пръв поглед този разказ звучи налудничаво. В действителност, обаче той е доста показателен за това, което изпитва една жена, намираща се в състоянието „следродилна депресия". Нели едва ли е предполагала, че ще се случи точно на нея - тя, която винаги е била така весела и безгрижна. Е, никой не е застрахован.

„Когато бях в това състояние, смятах, че то ще продължи вечно и това ме плашеше до смърт. Сега знам, че най-важното е майките, които го изпитват, да осъзнаят, че е обратимо и да потърсят помощ. Аз не посещавах психолог. Търсех утеха при личния си лекар, който много ми помогна. Един разговор с него ми действаше много успокоително. Имах усещането, че след като изляза от лекарския кабинет, животът ми започва отново. Затваряйки вратата, аз оставях след себе си депресията. За съжаление, тя се връщаше отново и отново. И до днес в мен живее страхът, че някога всичко може да се повтори... - така Нели ясно обрисува картината на своето състояние.

Ако всичко това ви звучи до болка познато... може само да се радвате! - Явно не сте единствената, която е изпитала подобно чувство. Със сигурност има много като вас, но всеки реагира по различен начин: едни крият от страх да не бъдат укорени, неразбрани или обявени за луди, други се осланят на най-близките си и очакват подкрепа от тях, трети търсят помощ явно или анонимно със съвети от форуми и пр. Но общото между всички е, че те търсят ИЗХОД. А  който търси, намира!

ПО КАКВО ЩЕ Я ПОЗНАЕМ?

За да разпознаете състоянието „следродилна депресия", е необходимо да знаете в какво се изразява най-често:

- потиснатост

- тревожност

- плачливост

- нервност

- липса на апетит

- умора

- нарушена концентрация

- мрачни мисли

- тъга

- лабилност на настроението, влошаване през нощта

- отчаяние и чувство на безнадеждност

- нощни пристъпи на паника

Тези симптоми могат да бъдат съпроводени и с физически:

- главоболие

- изтръпване на крайниците

- сърцебиене

- задух

- неспокоен сън, чести кошмари

- чувство за липса на контрол над ситуацията и усещане за полудяване

КОГА СЕ ПОЯВЯВА?

За разлика от обичайната тъга след раждането, която отшумява за няколко дни без трайни последствия върху психиката, следродилната депресия обикновено се появява по-късно (до 3 месеца след раждането) и може да продължи много дълго, особено ако не се лекува.

ЗАЩО СМЕ ТЪЖНИ?

Появата на следродилна депресия има различни обяснения. На първо място причина може да се търси на биологично равнище в настъпилите промени в хормоналния баланс непосредствено след раждането. Това е един период на преход, в който организмът се връща към обичайното си състояние. Тогава количеството естроген и прогестерон рязко намалява. За сметка на това пролактинът се увеличава, което води до чувство на тревожност и безпокойство.

Но физическите промени далеч не са единствените, пред които е изправена МАМА. Сега тя изведнъж трябва да изпълнява съвършено нови, непознати досега за нея роли. Ако раждането на бебето е съвпаднало с други промени като смяна на жилище, женитба, оттегляне от работа, стресът става още по-голям и в момент, в който тя е така уязвима, лесно може да попадне в „лапите" на депресията. Новите социални роли носят след себе си и редица задължения, които тепърва предстои да се учи да изпълнява. Чувството за безпомощност може да се породи и от усещането за невъзможност за справяне с толкова много неща едновременно. Възможно е майката да се чувства недостатъчно добра домакиня, съпруга. Дори може да се смята за нежелана и непривлекателна. Ниската самооценка е характерна за депресивните състояния на родилките и води след себе си нови негативни последствия. Отрицателните емоции се предават и на бебето, което много точно усеща тревожността на мама и на свой ред става тревожно. Затова е важно да предприемем адекватни мерки за справяне с депресивното разстройство.

КАК СЕ ЛЕКУВА?

Ако смятате (или се съмнявате), че страдате от следродилна депресия, не бива да подценявате проблема, а да потърсите помощта на специалист - психолог. Споделяйки с него страховете си, ще усетите как те ще намалеят и затихнат.

Ако това не помогне, ще бъдете насочени към психиатър, който ще ви предпише подходящи за вас антидепресанти.

Най-важното е да не се отчайвате и да помните, че колко бързо и успешно ще се справите с проблема зависи и от ВАС! Ето кое може да ви е от полза по пътя на преодоляването му:

1 Разходките навън ще ви помогнат да разсеете мрачните мисли и да се радвате на бебчо.

2 Разговорите с приятели, близки и роднини, изобщо социалните контакти ще ви измъкнат от чувството на самота и ще ви покажат, че имате хора, на които можете да разчитате, каквото и да се случи.

3 Пълноценното хранене е изключително важно не само, за да имате сили да се грижите за бебето, но и за да възстановите баланса в организма ви. Затова не бива да пропускате храненето, повлечени от други задължения. За да се справите с тях, все пак ви трябват сили.

4 Спортът/движението имат благотворен ефект върху депресивните състояния. От една страна той освобождава натрупаната негативна енергия и въздейства на мозъка, като стимулира отделянето на ендорфини, снемайки напрежението, а от друга ви помага да върнете добрата си физическа форма, което няма как да не ви накара да се почувствате по-желани и привлекателни, а следователно - и по-щастливи!

Автор: Наталия Градинарова

Сподели: