Тройка кебапчета, моля

Най-големият ужас на редовата майка - детето, цялото омазано с кал, се рови с все сила в поредния мръсен пясъчник като малко щастливо прасенце. Ако съвсем случайно мястото за игра е чисто, винаги има решение на „проблема" - хлапето сипва малко водичка (и

Най-големият ужас на редовата майка - детето, цялото омазано с кал, се рови с все сила в поредния мръсен пясъчник като малко щастливо прасенце. Ако съвсем случайно мястото за игра е чисто, винаги има решение на „проблема" - хлапето сипва малко водичка (и когато майка му се обърне, по възможност повечко) и ресторантът е отворил врати. Менюто изобилства, а шеф готвачът (в случая мъникът с новите си дрехи) гордо показва новото си изобретение - две кюфтета от кал с гарнитура от пясък с вода и малко листа за разкош. Новите дрехи ли? За тях не питайте! Не сме реклама за перилни препарати.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Обикновено майките по площадките се състезават коя повече мокри кърпи ще изхаби върху физиономията на малкото си прасенце, заровило ръце до лактите в пясъка. Най-редовно строгите родителки стоят прави над главите на отрочетата си и всяка кална следа се избърсва щателно до зачервяване на кожата... до след пет минути, максимум, но тe са търпеливи - повтарят процедурата отново и отново. Когато се съберат две-три с подобна мисия жени, а срещу тях на пейката доволно се препича усмихната майка, чието дете необезпокоявано си прави пясъчни процедури по цялото тяло, те се „обединяват" с един строг поглед и с възмущение възкликват: „Погледни я сега тази мърла! Виж малкия на какво прилича, а тя си седи!". Е, мърлата може би не е нечистоплътна, нито мързелива, а просто оставя наследника си спокойно да развива детската си същност. Тя се придържа към формулата: „Колкото по-близо до природата е човек, толкова по-щастлив е той".

КАЛНИ БАНИ

Наскоро моя приятелка ми разказа случка с нейни познати, които живеят в САЩ. Въпросните родители отглеждали детето си в абсолютно стерилна среда до тръгването му на училище и естествено хлапето никога не е боледувало. Семейството много се гордеело с начина си на живот до момента, в който момченцето тръгнало в учебното заведение. Още първата седмица то се тръшнало болно и у дома настанала паника. Впоследствие детето изкарало всичките болести, които връстниците му са преживели в по-ранна възраст.

Именно в страната на неограничените възможности се въвежда строгата лична хигиена, особено за малките деца, чиито майки не спират да ги търкат, пудрят и избелват с всевъзможни модерни и кои от кои по-маркови препарати. И именно там в последно време започнаха да се правят редица изследвания за ползата от това детето да се порови малко в пръстта на двора или калта по улиците. Оказва се, че именно в най-развитите страни в последно време се е увеличил броят на заболелите от множествена склероза, диабет тип 1, астма и се отчитат все повече хора с алергии. Всички тези проблеми се обясняват с нарушения в автоимунната система. През последните години станаха популярни група изследвания, наречени „хипотеза за хигиената". Те сочат, че бактериите и вирусите, които навлизат в детския организъм чрез мръсотията и пръстта, стимулират развитието на здравословна имунна защита. Ето защо, в страни с по-ниска хигиена не се отчитат алергии за разлика от високоразвитите държави като скандинавските и САЩ.

Пясъкът естествено не е само за ядене, пък и хлапетата бързо осъзнават, че той изобщо не е вкусен. Ходенето по неравната повърхност благоприятства развитието на ходилото. Освен това горещият пясък подобрява кръвоснабдяването на тъканите, дразни кожните рецептори и мускулите се тонизират. Ортопедите съветват веднага щом видите циганчетата по улиците да ходят боси, да събуете сандалите и от краката на вашето хлапе - нищо, че стъпалата ще му станат черни.

КЪДЕ СЕ РАЖДАТ ТВОРЦИТЕ?

Може гениалните идеи да идват на мястото, наречено двете нули, но творческата личност се развива в пясъчника. Множество лекари, психолози и педагози са наблюдавали детските игри години наред и са стигнали до изводите, че работата с кал, пръст и пясък е изключително полезна за развитието на творческите умения при хлапетата. Правейки кюфтета от кал или замък от мокър пясък, малките пръстчета развиват своите умения, а мозъчето и фантазията работят активно, за разлика от седенето на пейката до мама или гледането на телевизия. Освен това играта с пясък е изключително полезна за пълния релакс. Днес дори децата живеят прекалено напрегнат живот - возят ги по градския транспорт, дишат мръсен въздух, мама и тати са нервни и т.н. Заниманията с калта и пясъка успокояват и обогатяват хлапетата. Учените твърдят, че играта с мръсното готварство и архитектура може да се сравни със слушането на музика и влюбването при възрастните. На всичкото отгоре, допирът на пръстта свързва мъниците с природата. Старите хора не случайно казват: „Ходете боси, за да може насъбралата се негативна енергия да изтече в земята".

Ако малчуганите постоянно строго се предупреждават да не се цапат и майките тичат след тях с водата и мокрите кърпи, крещейки истерично, те се стресират. Възможно е да приемат забележките твърде присърце и след време да развият усещане за страх и скованост. Освен това прекалената предпазливост го прави такъв човек и за в бъдеще, което в някои случаи пречи на свободата в отношенията с останалите хора.

ТЕРАПИЯ ЗА МАМА

Облечете хубави дрешки на мъника. Пригответе в чанта най-стария анцуг. Излезте на разходка. Щом стигнете до мястото „Х", облечете грозната дреха. Вдишайте дълбоко. Пуснете хлапето в пясъчника. Ако сте по-смела, дайте му и шише с вода. Седнете на пейка. Вдишайте отново. Оставете детето да твори. Съберете всички сили и му се усмихвайте от време на време. Накрая вдишайте отново дълбоко. Забършете колкото можете лицето и ръцете на твореца. Приберете хлапето от пясъчника и го вкарайте директно в банята. Ето това вече е щастливо дете!

Бог създаде човека от пръстта от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа. (Цитат от Библията).

Автор: Десислава Христозова

Сподели: