Раждането – времена и нрави

Историята на Адам и Ева е общоизвестна. С тяхното сътворение започва и историята на тайнството, наречено „раждане".

Отношението към раждането, прилаганите практики, обичаите и традициите, свързани с това велико чудо, се променят и развиват през вековете. Нека обърнем поглед назад и проследим създаването на нов живот в миналото.

Античен свят

Във всички епохи върху подходите в раждането огромно влияние оказват общото развитие на човечеството, свързано с развитието на науката и различните религиозни виждания. Бурното развитие на науката през античността води до развитие и на познанията в областта на акушерството. В днешни дни са известни такива паметници на медицинската наука като египетския "гинекологичен папирус" от Кахуна (ХХХ век преди н. е.), индийската книга "Аюрведа" ("Наука за живота") (IX - III век преди н.е.), различни китайски йероглифни ръкописи от XXVII век преди н. е.

В древен Египет съществувало особено съсловие жени, които оказвали помощ по време на раждането. Тези жени имали определени знания в областта на акушерството, но какво било нивото им може да се съди по начина, по който определяли дали жената е бременна - давали напитка, приготвена от особена билка и млякото на жена, родила момче. Ако напитката предизвиквала повръщане, то жената се смятала за бременна. Своеобразен бил и методът на определяне на пола на детето. Засаждали семена от пшеница и ечемик, поливали ги с урината на бременната жена и следили кое семе ще покълне първо - пшеницата говорела за момиче, ечемикът - за момче. Стандартната поза, която заемала жената по време на раждането, била клекнала върху два ритуални камъка с формата на тухла. Върху тях били изобразени сцени на раждане и образите на боговете, които помагали и защитавали майката и бебето - могъщата богиня с лъвска глава Сохмет, богинята Тауерт, изобразявана като женски хипопотам. При всяко новородено бебе, независимо от социалния статус, се поставяла по една статуетка на богинята Тауерт. По време на раждането се използвали и други магически култови предмети и се изпълнявали специални ритуали, призвани да защитят новороденото по пътя му към този свят (например, магически пръчки с изображения на битки между боговете и демоните). В древен Египет особено почитали плацентата. Смятало се, че тя е обител на душата и ако с нея се отнасят добре, то човек ще преуспява. Като пример за "добро отношение" може да се приеме изработването на знамена с изображението на царствената плацента на фараона, които съпътствали владетеля навсякъде.

От времето на Моисей животът на юдеите бил регламентиран в свещените книги - Библията, Тора и Талмуд. Това се отнася и за раждането. В древна Юдея жената раждала седейки върху специален стол, който носел името "машбер" или върху коленете на мъжа си. При раждането помагали бабите - жени с познания и опит в акушерството. За да се облекчи раждането, се развързвали всички връзки по дрехите на родилката, откопчавали се всички копчета, разпускала се косата, отваряли се вратите и прозорците на стаята, където протичало раждането. Покривали се всички огледала, тъй като се вярвало, че в тях се крият демони. При трудно раждане в ръката на родилката слагали ключ от Синагогата. Плацентата се заравяла в земята като залог, че след време и човекът ще се върне там. Няколко дни след раждането майката и бебето се намирали в "преходно" състояние между живота и смъртта (срокът може да бъде три, седем или тридесет дни). След раждането на момче жената се смятала за нечиста седем дни и още тридесет и три дни е била длъжна да "се пречиства", т. е. да не докосва нищо свещено. При раждането на момиче срокът се удвоявал съответно до четиринадесет и шестдесет и шест дни.

В древна Индия нямало особено съсловие на "бабите". Помощ на родилката можело да окаже всяка опитна жена. В тежки случаи акушерката се обръщала към мъж лекар. По тази (или може би по други причини) акушерските познания на лекарите в Индия били значително по-големи, отколкото при египтяните и юдеите. Съдейки по литературните източници, запазени до наши дни, индийските лекари положили началото на изучаването на акушерството и първи предложили рационални методи на помощ по време на раждането. Например, лекарят Суштура пръв заговаря за неправилното разположение на плода, при което той препоръчва обръщане. Родилките трябвало да пеят спокойни бавни песни. Съдържанието на текста имало второстепенно значение. Важното било това, че при пеене се задейства диафрагмалното дишане, което позволява по-добро снабдяване на организма с кислород.

В древна Гърция до лекарска помощ за гинекологични проблеми рядко се е прибягвало. С раждането се занимавали компетентните акушерки, които запазвали целомъдрено мълчание от бременността до раждането, били до родилката. Гърците наричали тези жени "прерязващи пъпната връв" (omphalotomoi). Те, заедно с по-възрастните жени от семейството и с робините, подготвяли мястото на тайнството. За да бягат демоните, къщата се мажела с катран. С вода от свещен извор се пречиствал дома и раждащата жена. Пъпната връв не се прерязвала веднага, а се изчаквало раждането на плацентата. Ако то се бавело, жената сядала на стол с отвор, под него слагали мех с вода, върху меха поставяли бебето, след което пробивали меха. Водата бавно изтичала, мехът спадал, а заедно с него бебето се смъквало надолу и опъвало пъпната връв. При проблемно протичащо раждане бабата се обръщала за помощ към лекар също като в Индия. Благодарение на това, в началото на І век пр. н. е.  престижът на гръцките лекари бил достатъчно висок и в 46 г. пр. н. е. Цезар им дал право на римско гражданство. Най-значим принос в областта на акушерството има Соранос от Ефес. Познавайки добре анатомията на майката и операциите при трудно раждане, той използвал ембриотомията за отстраняване на плода в случай на опасност за живота на жената.

Заедно с развитието на медицината в областта на акушерството, в древен Рим процъфтявали множество религиозни култове. Появил се Ескулап -  богът - лечител (заимстван от гръцката митология - Асклепий), а след него и богинята на треската, на матката - Утерина, на менструацията и др. Бързо се развила специализацията на "божествена" акушерска помощ. Например, всяко положение на плода в матката имало своя богиня и по време на раждането акушерката изпълнявала различни ритуали в чест на съответстващата богиня. Веднага след раждането детето се поставяло в краката на бащата. Ако той го вдигне, значи го припознава за свое. Майката се ползвала с особена почит и за нея се полагали специални грижи не само за здравето й, но и се стараели да я опазят от нечисти сили. За тези цел гърдите й се омотавали с превръзки, правени в храма на Юнона (покровителката на раждането). Освен това, в течение на осем дни се отправяли молитви към нея. На осмия ден след раждането на момиче и на деветия след раждането на момче, детето се пречиствало и му се давало име.

Средни векове и Възраждане

Средните векове в Европа са период на застой в развитието на медицината и въобще на естествознанието. Науката е била под силното влияние на църквата и религиозните догми. Голяма част от медицинската помощ се оказвала от монаси като едни от най-образованите хора по това време. Акушерството се е смятало за неприлично и позорно занятие за мъжете - лекари. Раждането оставало в ръцете на бабите. В първия италиански наръчник за акушерки с автор М. Шипионе през далечната 1596 г. пише: „Бабата трябва да бъде много веща и опитна и да е поела благополучно много младоженци, но да не е много стара, за да няма никакви смущения в зрението, слабост или треперене на ръцете. Да не се отделя ни денем, ни нощем от родилката... И да е приветлива, весела... и все да окуражава бременните... че няма да усетят болка". Със своите сериозни познания върху лековитите треви, ритуалите и символите, „бабата" е истинска героиня на родилната сцена.

В своите „Общи бележки за българската фолклорна култура" Т. Дяков ни запознава със следните характеристики на раждането, типични за предците:

Когато т. нар. „трудна жена" усети, че наближава времето за „олекваньето" /раждането/, се крие, за да не разберат за това нейните близки и съседи. В тайната се посвещава само свекървата. Тя вика бабата - акушерка, снабдена с билки и специални мазила за раждането. В този нелек, но знаменателен момент от живота на жената присъстват още няколко възрастни жени, които не трябва да са семейни роднини. „Отключването" на раждането е предшествано от развързване на всички връзки, отваряне на ключалки и разплитане косите на родилката. За да не тръгне детето наопаки, не се слагат дървета напред с върховете в огъня. Вярвало се, че за подпомагане на контракциите е добре родилката да стиска шепа сол.

Когато бебето се роди, бабата отрязва пъпчето със сърп или нож, грижливо почистено с вода и ракия и го връзва с косми от косата на родилката и конец от ризата й. В някои краища на България то се закопава под плодно дръвче или се хвърля в река, за да му върви „по вода" на детето. По други места е прието да се хвърли /когато изсъхне/на определени места, обозначаващи бъдещата професия на малкия човек - в черквата, за да стане свещеник, в  училище, за да стане даскал и т. н.

Почти до края на XVІІІ век раждащата жена лежала в леглото, облегната върху сгънат дюшек. Понякога в долния край заковавали дъска, на която да се опира бъдещата майка при контракциите.

През Възраждането започва нова ера в развитието на медицината. Новите знания в областта на анатомията довели до голямо количество открития в акушерството и гинекологията. Например, било обърнато внимание на размерите на таза като възможна причина за трудните раждания. Решителната крачка, открила пътя на хирурзите към раждането, направили братята Шаберлан, които изобретили нещо като съвременния форцепс. Приблизително в началото на XVІ в. Ж. Нюфер, чиято професия може да се опише като ветеринар, специалист по стерилизация на домашни животни, направил първото Цезарово сечение. Той успял да спаси жена си и детето чрез разрез на коремната стена и матката на родилката. Тя не само се възстановила, но родила и други деца.

Едва към 30 - те години на ХХ век раждането в болница под лекарско наблюдение започва да носи сигурност, с което конфликтът между консерватизма на миналото и научните знания на лекарите приключил в полза на прогреса.

Автор: Албена Цветкова
Консултант: д-р Любомир Дамянов, акушер-гинеколог

Сподели: