Импринтинг: раждането на любовта
Ако героите от романа “Бащи и синове” на Тургенев са имали представа за импринтинга, то сигурно нямаше да загубят толкова време да спорят. Защото щяха да знаят, че между родителите и децата съществува неразривна емоционална връзка. От първия, най-важния ч

Ако героите от романа "Бащи и синове" на Тургенев са имали представа за импринтинга, то сигурно нямаше да загубят толкова време да спорят. Защото щяха да знаят, че между родителите и децата съществува неразривна емоционална връзка. От първия, най-важния час от живота.
От край време съществува убеждението, че новороденото е абсолютно неприспособено за самостоятелна познавателна дейност - "нищо не виждам, нищо не чувам, нищо на никого няма да кажа". Отчасти това е така. Но, както се изяснява, само отчасти. Изследвайки поведенческата реакция на децата през първите часове от живота им, етолога Конрад Лоренц е обосновал през 1935 година теорията за импринтинга. Става дума за това, че в подсъзнанието на детето остават впечатления за всички чувства, физически усещания, звуци, аромати, импулси, които то получава в първия час от извънутробния период. И това влияе най-вече на вашата с детето емоционална връзка, на формирането на доверието му към света и на вашия майчин инстинкт. При това най-значим в този смисъл е строго определен период, наречен от психолозите „критичен" - първият час от живота на детето извън организма на майката.
Лоренц и гъските
В процеса на изследване Конрад Лоренц забелязал, че гъсетата започват да следват своята майка почти веднага след раждането им. Това й помага да защитава и обучава своите малки. А лишените от майка диви гъски, за които той се е грижел през първите 24 часа, са започнали да следват не гъската, а... него.
Познатите лица
В течение на първите 60 минути, а също през цялото първо денонощие след раждането мъничето запомня в паметта си вас, своята майка. Така се формира силната привързаност към вас. Едновременно и във вашето майчино сърце се запечатва образът на скъпото за вас човече, което води до зараждането на силен майчин инстинкт и душевна привързаност към него. Именно затова, ако детето е родено от сурогатна майка, бързо го предават на биологическите родители, или (особено ако бебето е било на нейната гърда) й помагат да се справи с чувствата, предоставяйки й услугите на психолог. Защото от разстояние 20-25 см (а разстоянието от гърдите до лицето е приблизително толкова) новороденото е способно да разгледа лицето на майката и да се привърже към нея.
Строго по разписание
Първият час от живота на всяко бебе по невероятен начин е "разбит" на строго определени времеви отрязъци - 4 фази, в течение на които бебетата "правят" едно и също. Все същата Природа е "разделила" и първия следродов час на майката на същите тези времеви отрязъци. Биологичните ритми на майката и бебето в тези минути съвпадат невероятно хармонично, а техните действия са удивително близки.
1 фаза
Релаксация (20 минути)
Мъничето е извървяло титанически път, движейки се по родовите пътища, и сега се нуждае от почивка. За възстановяване на силите Природата е дала 20 минути. Още съединено с майката, новороденото за първи път пропищява и, лежейки върху корема на мама, се адаптира към новите усещания и си почива. По-късното прерязване на пъпната връв е много важно. Необходимо е да се даде време на пъпната връв да отпулсира, за да може цялата кръв от плацентата да се върне обратно в бебето. За това са необходими не по малко от 15 минути.
Традиционният в родилния дом вик е следствие на това, че бебето просто го пошляпват по дупето, за да може да заплаче и да се "отворят белите дробове". Привържениците на алтернативните методи на раждане са убедени, че този медицински "ритуал" е просто насилие над бебето (първото, което е усетило след идването на бял свят е болката от удара). Бебето е способно да заплаче и без пошляпването и плачът не е задължителен за отварянето на белите дробове. Мъничето в този момент може да се закашля, да киха, освобождавайки дихателните пътища от околоплодни течности, и да свиква да диша по новому.
През същите тези 20 минути жената преживява своите първи, най-силни и жизнено необходими за нея и бебето емоции: радостно вълнение, възторг, щастие.
Тяло с тяло
Когато майката държи бебето на гърдите си, то усеща нейния аромат. За него това е сигнал: "Аз съм в безопасност". А в подсъзнанието на младата майка възниква импулс: "Трябва да поставя бебето на гърдите". Това дава стимул на организма за изработването на хормоните окситоцин и пролактин, стимулиращи лактацията. Освен това, пролактинът е наречен "хормон на майчиния инстинкт". Затова, колкото по-често вземате бебето на ръце и влизате в контакт с него "тяло с тяло", толкова по-обилна лактация ще имате, по-дълго ще кърмите мъничето и по-силен ще бъде вашият майчин инстинкт.
2 фаза
Пробуждане (3 минути)
След като майката е преживяла бурята от емоции, тя се стреми да прегърне бебето. Мъничето в това време започва да се движи, да обръща главичка, да движи ръчички и крачета, ориентирайки се по аромата на мама. То даже може да започне да плаче. И именно в този момент майката го взима на ръце или и го слага на корема. Така протича първият силен контакт "тяло с тяло". В това време е трудно да се удържите да не погладите бебето по ръчичката или крачето, да го целунете по челото и да усетите несравнимия, най-роден на света мирис на своето дете. Така бебето и майката се „познават" и приемат.
3 фаза
Активна (до 40 минути)
Оказвайки се в непосредствена близост до майчините гърди, бебето започва активно да свива и разтваря пръстчетата на ръцете в юмручета, отваря устата, върти главичка в търсене на гърдата. Ако лежи на корема на мама, даже може да започне да пълзи нагоре. Това е така нареченият „рефлекс на търсене". Такова "активно" поведение най-нагледно демонстрират в природата новородените деца на кенгуруто: появявайки се на бял свят практически недоносени, те извършват активни движения с тялото, самостоятелно се добират по козината до "торбата" на мама и, прикрепейки се за гърдата, започват да растат и събират сили.
Когато детето се намира близо до лицето на мама, то се опитва да установи с нея зрителен контакт "очи в очи". През това време то със сигурност ще се добере до гърдата и ще проявява активни опити да я вземе в уста. С ваша помощ бебето трябва добре да захапе не само зърното, но и част от ареолата и да започне да суче, спирайки периодично да си почине. Ако мъничето не засуче веднага, не бързайте: на малкото човече му е необходимо време, за да се справи с тази задача. "Погъделичкайте" го с гърдата по бузката и то веднага ще обърне главичка в тази посока. В дадения момент главната цел не е кърменето (майката може все още да няма кърма), а процесът на сучене, телесният и зрителният контакт. Привържениците на алтернативните методи на раждане смятат, че прерязването на пъпната връв трябва да се извърши чак след първото поставяне на бебето на гърдата.
4 фаза
Почивка и сън (след 60-та минута)
След като малкото човече със собствени сили е намерило гърдата, взело я е и е приело първите капки коластра, то обикновено заспива. Това става приблизително на 60-та минута след раждането. Като правило, през това време майката вече излиза от състоянието на щастлива еуфория, успокоява се и също изпитва силно желание да поспи. Мама вече има толкова дълго чаканата възможност да поспи по корем! Между другото, това е полезно за ускоряване прибирането на матката. Жената е извършила тежка физическа работа и, най-важното, най-накрая е станала майка в пълния смисъл на тази дума, съединявайки се с бебето във вечна невидима емоционална връзка.
Харлоу и маймуните
През 1959 година ученият Хари Харлоу е изследвал процесите на обучение при маймуните. Той отглеждал малките отделно от майките, като самият той им служел като образец на поведение. Обучавал ги на определени умения и ги награждавал или наказвал за конкретно поведение. За свое учудване, ученият открил, че раздялата с майката се отразявала на неговите питомци крайно отрицателно. Част от тях умрели, а другите били наплашени, раздразнителни, отказвали да ядат и играят. Станало ясно, че за нормалното си развитие маймунките се нуждаели от нещо повече от редовно хранене и грижи...
Автор: Биляна Цветкова
По материали от чуждестранния печат
Сподели: