Детство мое

Спомняте ли си, когато бяхте малки? Как сте чакали с нетърпение лятната ваканция, за да се съберете с всичките си приятели в квартала! Спомняте ли си игрите, които играехте, колко много и разнообразни бяха те? А сега се замислете колко от тези игри се игр

Спомняте ли си, когато бяхте малки? Как сте чакали с нетърпение лятната ваканция, за да се съберете с всичките си приятели в квартала! Спомняте ли си игрите, които играехте, колко много и разнообразни бяха те? А сега се замислете колко от тези игри се играят от вашите деца!

„Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно.

Все се мъча света да обърна,

яхнал пръчка, при тебе да се върна..."

Песента от филма "Неочаквана ваканция", създаден през 1981 г. и днес просълзява не малко хора, вече на възраст. Автор на текста е Богомил Гудев, а на музиката - Вили Казасян.

Тези редове толкова ясно и простичко описват отминалото ни детство. То беше красиво, спокойно и вълшебно. Не разполагахме с толкова много и разнообразни играчки, но за това пък въображението ни работеше неспирно. Игрите в градинката до блока бяха шумни и дори малко щури. В тези години за нас, децата, животът беше простичък и весел.

Днес, като че ли модерният свят не ни улеснява. Сякаш децата вече са толкова „модернизирани", че не им остава време за щуротии и типично детски игри. Та те дори знаят по-добре от родителите си да работят с компютър, да сърфират в нета и да играят на електронни игри. Мъниците вече не плачат, защото искат нова кукла или количка, а защото искат по-нов модел мобилен телефон, с камера и с повече функции.

Имала съм страхотно детство! Сега, когато затворя очи, си спомням приказните летни ваканции. Спомням си виковете ни пред блока, неспирните гоненици по улиците. Сините ми колене. Спомням си приятелите, които имах. Приключенията, които ни се случваха всеки ден. Игрите, които измисляхме. Смехът и всички кавги, и сдобрявания. Може и да не е вярно, но ми се струва, че сега това безгрижие и този смях ги няма.

Не е далеч времето, в което площадките между блоковете се огласяха от веселите детски викове. Само преди години навън се „стрелкаха" във всички посоки „въоръжени" с тръбички или тебешири малчугани. Улиците бяха изписани със стрелки и очертанията на "Кър" и "Дама",  все игри, за които съвременните хлапета сигурно дори не са и чували.

В днешни дни кварталите като че ли утихнаха. Улисаните в игра деца ги няма. Не профучават забързано край теб. Не се крият между колите. Няма го веселото "Салам, стой си там" и "Пу, ти гониш!". Децата сега са или у дома пред монитора, или в задимената компютърна зала.

Градинките около моя блок вече са опустели, никой не минава през тях, обрасли са и сякаш по този начин са се скрили от хорските очи. Единствено уличните кучета и котета си остават техни верни „посетители". Сигурно сте забелязали, че вече никой не „краде" цветята пред блока ви или джанките и черешите.

Има ли начин да откъснете детето си от компютъра, видео играта или телевизора? Това е въпрос, който вълнува всеки родител. Затова е и ваше задължение да припомните детските игри на децата си. Или не!...  Да ги запознаете с тях. Да съживите детското у себе си и да покажете на децата предимствата да си дете.

Ще се опитам да опиша всички детски игри, които съм играла и се надявам да ви помогна по пътя на запознаването на детето ви с игрите.

Списък с игри

„Гоненица"

„Гоненицата" е една от най-популярните детски игри, която обикновено включва един или повече играчи, опитващи се да настигнат бягащите други играчи и да ги хванат или докоснат с ръка. Гоненицата е изключително проста игра - повечето нейни форми не включват нито отбори, нито резултат, нито се нуждаят от някаква специална екипировка като топки или пръчки, но тя може да стане по-сложна с някои промени на правилата. Този аспект на играта я прави популярна сред по-малките деца. Играта често прераства в други игри - криеница, при която играчите, които бягат, се и скриват.

В България, ако гоненицата не започне спонтанно, какъвто е най-честият случай, играчите се събират, броят се с броенка и който остане последен, гони другите. Когато настигне някого, гонещият го пипа, обикновено казвайки „Ти гониш!" и хванатият играч започва да гони.

 „Криеница"

„Криеницата" е една от най-популярните детски игри в света. На практика играта е вариант на гоненицата, при който няколко играчи се крият, а един ги търси.

В България играта има много имена, като всички те произлизат от глаголите „крия се", „жумя" и „мижа": криенка, кришка-мишка, мижитарка (Велинград), миждарка (Пловдив), миженка, миженица, жумичка, жмичка (София), жоменка, жоменица.

За да не може някой играч да стои точно зад жумящия и да се заплюе веднага след започването на играта, преди да отвори очи, жумящият играч обикновено казва: „Кой пред мен, кой зад мен, кой от двете ми страни, три пъти подред жуми, отварям аз очи!".

Една от най-разпространените броенки е:

"Онче бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се от тука"

Този, който остане последен, застава на предварително определено място, затваря очите си и започва да брои до 100. През това време всички останали играчи се отправят към някое скришно място в околността и започват да чакат. Когато стигне до 100, броящият започва да търси скрилите се. Щом открие някой, той се отправя по възможно най-бързия начин към мястото, на което е броил, докосва го с ръка и казва "Пу за Мария!" (името, на криещия се, когото е видял). Ако криещият се, обаче успее да стигне преди него и да извика "Пу за мен!", той печели. Играта продължава, докато не бъдат открити всички участващи. Вече "заплютите" помагат на криещите се с викове от рода на "Салам, стой си там!" или "Суджук, бързо тук!". Приема се, че последният "заплют" е загубил и в следващата игра той брои до 100 и съответно издирва скритите.

„Стражари и апаши"

В тази игра отборите са два. Едните са стражари, а другите - апаши. Едните гонят, другите се крият. Когато играта започне, стражарите затварят очи и започват да броят до 100. В това време апашите, въоръжени до зъби /с тебешири/ хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки накъде са поели. Следите се оставят възможно най-скришно, за да е по-трудно на стражарите да ги открият.

Стражарите от своя страна, след като преброят до 100, тръгват след апашите. По пътя си трябва да зачеркнат с тебешир всяка изрисувана стрелка. Когато някой апаш е заловен, стражарят казва: "Стражарска марка - бум печат! Ти си вече наш играч", играчът преминава моментално към другия отбор и започва да гони досегашните си съотборници. Играта приключва, когато апашите бъдат заловени. След това се проверява дали всички тебеширени стрелки са открити и задраскани. Ако някоя е оцеляла, то играта се печели от апашите.

„Фунийки"

Игра, обожавана от момчетата и недолюбвана от момичетата. Необходими са само тръбичка и листа за фунийки. Най-добри фунийки стават от списанията с гланцирани листа. В тази игра отбори има само по желание. В повечето случаи говорим за неограничен брой момчета и момичета, грабнали по една тръбичка, колкото се може повече хартиени фунийки, които се гонят и опитват да се уцелят. Внимание: децата трябва да внимават и да се пазят да не уцелят и съответно да не бъдат уцелени в окото.

„Ластик"

Играта на ластик е също много стара и играна от децата. На нея могат да играя най-малко три деца. Разбира се, възможно е дори и сам да играеш, стига да има къде да завържеш ластика си. Има много „нива" на играта - пръстчета, английска, френска и немска. Основно има 10 нива, които се минават: глезени, прасци, колена, под дупето, на дупето, на кръста, мишници, врат, глава и над главата, като от 7-мо ниво нагоре децата могат да си помагат с ръка като свалят ластика. При пръстчетата нивата също са 10 - от 1 пръстче до 10. 

„Народна топка"

Играта на Народна е подходяща и за по-малки, и за по-големи деца и е идеална за пролетта, лятото и есента, при сухо време. Могат да играят 4, 6,10 деца. Разделят се на два отбора и всеки отбор избира своя капитан. Отборите заемат предварително уточненото си игрално поле. Капитаните на двата отбора застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на игра с топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е чрез подаване или подхвърляне със своя капитан да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя капитан и има право да му помага. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговият отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището, право на игра с нея има отборът, от чиято страна е излязла.

„Кър"

„Кър", наричана още „Бум" или „Ура", е широко разпространена българска детска игра от края на 80-те години на 20 век. Играе се върху разчертан върху асфалт чертеж. В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки „кър" (съответно „бум" или „ура"). Докато минава по коридорите, играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря. Играчите от противниковия отбор - от тяхното поле или вече излезли извън чертежа - могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен „бомба", никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре.

„Дама"

Тази игра е много стара и се играе основно от момичетата. Правилата й не са сложни. На асфалта се прави чертеж на играта с кутийки с цифри от 1 до 10. Може да се играе от неопределен брой деца. Всяко от тях има камъче, хвърля го върху чертежа като се старае да уцели очертанията на кутийките на цифрите. Започва се от цифра 1, скача се на един крак до там, взимаш си камъчето, обръщаш се и се връщаш на един крак. Изгаряш, ако стъпиш с два крака на цифра, на която трябва да си с един. Играта приключва, когато си успял да хвърлиш камъчето си върху всяка цифра.

„Оракуле - боракуле"

Децата са наредени в кръг. В средата едно дете е седнало и захлупило лице на коленете си (не гледа). Друго дете пее: „Оракуле-боракуле, кажи какъв да бъде тоз!" и сочи някое от децата в кръга. Оракулът му дава име на някакъв одушевен или неодушевен предмет. Така нарича всички деца и се изправя. Питат го: „Кой да бъде оракул?" и той казва някое от имената, които е дал. Посоченото дете става оракул и всичко започва отново.

„ Капитане - капитане"

Тази игра е много лесна и става за по-малките деца. Тук броят на децата е неограничен. Един е капитан, а другите се нареждат около него. Капитанът стои със затворени очи, а другите го питат: „Капитане, капитане, какво ти е морето - бурно, слънчево, замръзнало или спокойно?". Той избира какво да бъде. При бурно всички деца тичат и викат „Бууууу", а той се опитва да ги хване, при спокойно - тичат без да издават звуци, при слънчево  - подскачат на един крак, а при замръзнало - капитанът брои до 3, казва „стоп" и всички замръзват на място. Когато капитанът хване някого (той през цялото време е със завързани очи), трябва да познае кой е. Ако познае, той става капитан. 

„Крокодиле - крокодиле"

Тази игра наподобява гореописаната. Разликата тук е, че крокодилът определя с какъв цвят другите участници могат да преминат от другата страна. Той стои с гръб към играчите, а те го питат: „Крокодиле, крокодиле с какъв цвят да премина реката?". Той казва един цвят, обръща се и всички, които имат по дрехите си и в себе си такъв цвят, преминават спокойно, а тези, които нямат, трябва да се опитат да преминат покрай него без да ги хване. Ако хване някой, той става крокодил и играта започва отначало.

А сега, хайде да играем! Не пестете сили, забавлявайте се и по този начин продължавайте традициите в игрите. Те оформят едно прекрасно и щуро детство. Именно към това детство всяко пораснало дете често тайничко мечтае да се завърне... Позволете на вашите деца също да го изживеят!

Автор: Биляна Цветкова

Сподели: