Анкета

Новини

Какво трябва да знаем за Бъбречните заболявания
Брой 22 - Септември - 2008

Отделителната система е основната в човешкото тяло, отговорна за изчистването на организма от ненужните вещества. Тя се състои от бъбреци с бобовидна форма, от които излизат два пикочопровода, дълги около 30 см. Те се насочват надолу, успоредно на гръбначния стълб и се отварят в пикочния мехур, разположен в малкия таз. Пикочният мехур е кух мускулест орган с вместимост около 500 мл. От долния му край започва пикочният канал (уретра), който при мъжа е дълъг около 20 см, а у жената - 3-5 см.


Бъбреците са жизненоважен отделителен орган, който отделя излишната вода, вредните и отпадъчни продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Те поддържат постоянството на обема и състава на вътрешната течна среда на организма. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, се нарушава правилното функциониране на целия организъм.


 

Вродени аномалии на отделителната система

Отделителната система на човека започва да се формира през 7-та гестационна седмица, през 11-та бъбреците вече функционират, а през 16-та произвеждат урина. Грешка в генетичната програма или неблагоприятни външни въздействия върху плода могат да доведат до отклонения в развитието на отделителната система. Най-често това се случва между 5-та и 14-та г.с. Установено е, че бебета, родени на термина си, но с по-ниско тегло от нормалното, също са застрашени от проблеми с отделителната система, тъй като имат по-малко бъбречни клетки.


Статистиката сочи, че на всеки 1000 живородени деца от 3 до 10 са с вродена бъбречна малформация, като процентът при момиченцата е по-висок в сравнение с момчетата. По-тежките аномалии се проявяват със симптоматиката на бъбречна недостатъчност, а по-леките с чести инфекции на отделителната система. Напълно възможно е някои от малформациите да не се проявяват по никакъв начин и дълго време да не бъдат забелязани.


Най-честата аномалия е удвоеният бъбрек. Той е с две напълно отделени легенчета и от него излизат два пикочопровода. Някои хора се раждат с т. нар. „подковообразен бъбрек", при който срастват краищата на двата бъбрека. По рождение бъбрекът може да е с един по-малко или един повече. Бъбреците могат да се намират на необичайно място и така да притискат коремни органи и кръвоносни съдове. Малформации се наблюдават и на пикочопровода, пикочния мехур, уретрата (пикочния канал).


Симптоми: коремни болки, кръв в урината, смущения в уринирането, чести инфекции на пикочните пътища.


Лечението на вродените бъбречни аномалии е оперативно. Добрият изход от него зависи от степента на нарушената бъбречна функция.


 


Инфекции на отделителната система


Всеки един от елементите на отделителната система на детето (бъбреци, пикочопровод, пикочен мехур, уретра) може да бъде обхванат от инфекция, най-често бактериална. Най-застрашени са децата с вродени аномалии и камъни в бъбреците, но и другите не са застраховани при неправилно хранене, лоша хигиена или слаб имунитет.


Трудностите в диагностицирането на бъбречните заболявания при бебета и малките деца идват от това, че те протичат атипично. Най-често с повръщане, висока температура, липса на апетит, раздразнителност и отпадналост. Употребата на памперси също има своя принос за "размиване" на картината, тъй като трудно се следи честотата, количеството, вида и миризмата на урината. Затова винаги проверявайте съдържанието на памперса и гърнето и обръщайте внимание колко често се пълнят. Нелекувани, инфекциите могат да хронифицират и да доведат до редица усложнения: бъбречна недостатъчност (състояние, заплашващо живота и изискващо периодично пречистване на кръвта на всеки 2 дни), абцес на бъбрека, нарушена обмяна на веществата.


За да се сведе рискът от бъбречни инфекции до минимум, децата трябва да поемат достатъчно количество течности. От значение обаче е водата, която се консумира. Ако тя е с голямо съдържание на соли (т. нар. „твърда вода"), се благоприятства развитието на бъбречнокаменна болест. Добре е да избягвате и честата употреба на минерални води.


При бебетата кърменето намалява риска от бъбречни проблеми, тъй като кърмата съдържа по-малко сол и протеини от млеката за кърмачета, с които все още незрелите бъбреци се затормозяват. Ако вече бъбречното заболяване е налице, от изключителна важност е с какво се храни детето. Изключете от менюто му кисели, солени и пушени храни.


Сменяйте памперса възможно най-често. Използвайте мокри кърпички само когато сте навън или на път. Дупето трябва да се измива с топла вода и сапун. Посоката на миене е, особено при момичета, отвътре навън, за да не проникнат бактерии от ануса в уретрата. Старайте се след първата година да приучите детето си да ходи на гърне и да оставите памперсите, които въпреки безспорните им качества, имат своя дял в развитието на инфекции.


 


Пиелонефрит - бактериална инфекция на бъбреците и пикочните пътища. Той е най-честото бъбречно заболяване, на второ място след инфекциите на дихателните пътища. Инфекцията прониква през пикочния канал, преминава през пикочния мехур, пикочопроводите и достига бъбреците и бъбречното легенче. Най-честият причинител на пиелонефрита е бактерията Ешерихия коли. Момиченцата са по-застрашени от болестта в сравнение с момченцата поради по-късата си уретра, която е първата бариера пред инфекцията. Друга причина за инфекцията може да бъде смущение в нормалното оттичане на урината, предизвикано от други бъбречни заболявания - бъбречнокаменна болест, връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите, стеснение на пикочните пътища. Ако повишените нужди от течности през летните месеци не бъдат удовлетворени, това води до повишена концентрация на урината, с което се създава благоприятна среда за бактериите. Предразполагащи фактори за развитието на инфекцията са диабетът и хроничният запек.


Симптоми: При бебета болестта протича с повишена температура, повръщане, редки изхождания, отпадналост, коремна болка и неспокойствие, а при новородените - намаление на теглото, възбуда, гърчове, бледост, жълто оцветяване на кожата след раждането повече от 20 дни, подуване на корема и фонтанелата. По-големите деца, над 4-годишна възраст, се оплакват от болка в кръста и корема, често уриниране, щипене и парене, висока температура, запек или диария, безапетитие, главоболие, нощно напикаване. Урината е мътна, с парцалчета и нишки, възможно е да бъде примесена с кръв.


Острият пиелонефрит е коварно заболяване. То може да протече безсимптомно: само с отпадналост, липса на апетит и бледост на кожата, и впоследствие да хронифицира. Най-опасното усложнение на хроничния пиелонефрит е  бъбречната недостатъчност.


Лечението е с антибиотици, повишен прием на течности, пълноценна храна и имуностимулатори. Хроничният пиелонефрит се лекува трудно в продължение на месеци и години.


 


Остър постстрептококов гломерулонефрит - инфекциозно заболяване, което възниква най-често след прекарани стрептококови инфекции на гърлото и кожата. Възпалителният процес уврежда бъбречните клетки - гломерулите, благодарение на които кръвта се филтрира в организма. Заболяването засяга предимно момчета на възраст между 5 и 15 г.


Симптоми: Болестта се проявява 10-20 дни след стрептококовата инфекция. Намаляват позивите за уриниране, урината е от розова до кафява, повишава се кръвното налягане, изразено с главоболие, появяват се отоци предимно по лицето, пръстите, външните полови органи, а понякога и по цялото тяло. Възможно е да има тежест в поясната област, гадене, повръщане. Температурата може леко да е повишена, но не е задължително. Много често болестта протича без симптоми, единствено отклоненията в показателите на урината показват наличието на инфекцията.


Лечението на острия постстрептококов гломерулонефрит е предимно симптоматично. Болното дете трябва да си почива, да приема малко течности и безсолна храна. Заболяването обикновено не води до усложнения и рядко хронифицира.


 


Цистит - възпаление на лигавицата на пикочния мехур. То се причинява от чревни бактерии, които проникват през уретрата. Най-висок е рискът при момичетата, тъй като при тях външният отвор на уретрата е по-близо до ануса. Това улеснява попадането на нормално присъстващи бактерии в пикочните пътища. За да се избегне заразяването, избърсването и измиването на дупето задължително трябва става отвътре навън. Понякога причина за цистита може да стане козметиката, която използвате за интимния тоалет на вашето дете. Съставките на кремовете и сапуните, които използвате, могат да се окажат прекалено агресивни и дразнещи за детската кожа и да разрушат естествената флора, която служи като естествена преграда срещу болестотворни микроорганизми.


Симптоми: при малките деца симптомите са по-слабо забележими. При тях най-често циститът се проявява с отпадналост, раздразнителност, намален апетит и повръщане. Възможно е, разбира се, да се повяват и типичните за инфекцията: парене и болка при уриниране, мътна или неприятно миришеща урина, болка или дискомфорт ниско в корема.


Лечението на цистита е медикаментозно. Открита навреме, инфекцията бързо отшумява. Проблемът е, че нелекувано заболяването лесно хронифицира.


 


Бъбречнокаменна болест (нефролитиаза) - в бъбречното легенче и по-долните пикочни пътища на бъбрека се образуват твърди материални субстанции: от песъчинки до камъни с размер от няколко сантиметра, които обикновено пречат на правилното функциониране на отделителната система. Кристалите, образуващи бъбречните песъчинки или камъни, според химическия си състав, се делят основно на оксалатни, фосфатни и уратни. Организмът може да образува повече от един вид кристали. Произходът на заболяването не е напълно изяснен. Смята се, че то е в резултат на нарушена или неправилна обмяна на веществата, върху която оказват влияние множество фактори: климат, битови условия, режим на хранене, питейна вода, заболявания на стомашно-чревния тракт, жлъчка, костна система, инфекции. Аномалиите в структурата на бъбреците и пикочните пътища улесняват образуването на камъни. Наследствеността също има своя принос за появата на болестта. Често се оказва, че някой от семейството също страда от подобни проблеми.


Няма възраст, пощадена от това заболяване - боледуват дори кърмачета. Сред децата най-висока е честотата между 4-6 години и 12-14 години. Смята се, че момчетата са подложени в по-голяма степен на риск от развитие на бъбречнокаменна болест.


Симптоми: Нефролитиаза се демонстрира с остра болка, кръв в урината, повръщане и цялостна отпадналост. Ако обаче има и инфекция, се наблюдават и нейните признаци - температура, парене и болка при уриниране.


В кърмаческа възраст бъбречнокаменната болест е в латентно състояние. Тя се проявява с чести инфекции на пикочните пътища. Наличието на кръв в урината е рядкост. Намаляването на уринирането до пълно спиране на урината е една от клиничните прояви на болестта при бебета. При децата от 1-3 г. болката не е толкова остра, както при възрастните. Малките обаче по-трудно идентифицират мястото й и показват къде има най-неприятни усещания. Най-често те се оплакват, че ги боли коремчето, което може да бъде сбъркано с хранително отравяне, гастрит, апендицит. Ако камъкът е разположен ниско, болката преминава и в краката, както и в половите органи. Нерядко детето се оплаква, че има още да пишка, но не може. Силната в началото струя на урината изведнъж секва. Това дава основание да се подозира камъче в мехура, което от време на време запушва отвътре пикочния канал.


Понякога бъбречнокаменната болест не се проявява по никакъв начин. Ако камъкът не нарушава оттичането на урината, няма никакви външни признаци на болестта. Тогава тя може да бъде открита само при ултразвуково изследване на бъбреците. Камъните обаче могат да станат причина за хронично възпаление на бъбреците, което може да доведе до бъбречна недостатъчност. Много важно е тя да бъде открита навреме, за да се предотвратят по-нататъшни усложнения. Доказването на камъни в пикочните пътища става чрез ехографско и рентгеново изследване.


Лечението е консервативно - лекарства и диета, съобразена с вида на образуваните кристали. В някои случаи, по преценка на лекаря, се прибягва до хирургическа намеса. Ако има наличие на уроинфекция, се изписват и антибиотици.


Автор: Татяна Вълчанова


Консултант: д-р М. Александрова


 


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук