Здраве

Витамините

Нов прочит на добре известни факти

Витамините

Един от най-често задаваните въпроси от майките към педиатъра е за витамините и необходимостта от витаминотерапия, особено през зимния сезон, когато е трудно да се осигури оптимален внос на полезните вещества поради недостатъчно набавяне с храната и повишената честота на вирусни инфекции. Това налага допълнителен прием на препарати с оглед повишаване защитните сили на детския организъм, укрепване на имунитета и подпомагане на профилактиката при често боледуващите.

Най-удачно е това да става под формата на поливитаминни препарати, тъй като в тях съставът е балансиран и е съобразен с дневните нужди на растящия детски организъм. Освен това няма опасност от хипервитаминози. Балансът между нуждите на организма и приетите с храната енергия и хранителни вещества се нарушава много по-лесно в детска възраст, поради което по-често се наблюдават болести, свързани с храненето - изоставане във физическото развитие, хиповитаминози, анемии и други.

Витамините са нискомолекулни органични вещества с различна химична структура, абсолютно необходими за нормалното протичане на жизнените функции. Те вземат участие в растежа и развитието на организма, в метаболитните процеси като кофактори, в процеса на кръвотворене и не на последно място повишават устойчивостта на организма към инфекции. Не се синтезират в организма на човека и доставянето им е почти изцяло с храната или като добавка. Изключение правят:

-витамин D3, който се образува в кожата под действие на УВЛ;

-ниацин, който може да се синтезира от аминокиселината триптофан;

-чревните бактерии, които синтезират витамини от групата В, (но клетките на дебелото черво не могат да резорбират).

Необходимостта от тези вещества е обоснована още през далечната 1880 г. от руския учен Лунин. Наименованието е дадено през 1912 г. от биохимика Казимир Функ. Той изолира от оризовите люспи вещество, съдържащо аминна група (вит. В1), което използва за лечение на болестта бери-бери и нарича витамин (vita-живот + aminum-амин). По-късно излага хипотезата (която впоследствие се оказва напълно вярна), че други болести като скорбут, рахит, пелагра и спру могат да бъдат излекувани с витамини. Днес са известни около 30 витамина. Според своите химични свойства се разделят на водноразтворими (група В и С) и мастноразтворими (А, D, Е и К).

Най-важните витамини за детската възраст са витамин А, D, B1, B6 и С. Витамин А, известен още като хормон на растежа. Отговорен е за растежа и нормалното развитие на костите, зъбите, целостта на кожата и лигавиците и нормално зрение (цветоусещане и виждане на слаба светлина). Витамин D, наричан още антирахитичен. Той стимулира минерализацията и растежа на костите и е основен регулатор на обмяната на калция и фосфора в организма. Витамин В1 участва като коензим в обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини. Витамин В2 и В6 участват като кофактори на много ензимни системи. Ниацин, известен още като никотинамид, витамин В3, витамин РР. Биологичната му активност е свързана с обмяната на белтъци, мазнини и въглехидрати. Витамин С, известен още като аскорбинова киселина и антискорбутен витамин. Биологичното му действие е антиоксидантно, участва в синтезата на колагена, метаболизма на холестерола и невротрансмитерите, резорбцията и транспорта на железните и медните йони, повишава резистентността на организма към инфекции.

 

Aвтор: д-р Димитринка Митева, Клиника по детски болести към Александровска болница

 

 

Сподели: