Lifestyle

Обич за обич

Тя е от онези хора, които притежават финеса на благородството и чара на искреността. Тя е от онези жени, които впечатляват с интелигентността и озаряват с обаянието си. Тя е от онези майки, които се посвещават докрай на децата си и така младеят, че си каз

Обич за обич

Тя е от онези хора, които притежават финеса на благородството и чара на искреността. Тя е от онези жени, които впечатляват с интелигентността и озаряват с обаянието си. Тя е от онези майки, които се посвещават докрай на децата си и така младеят, че си казваш: "Времето за тази жена е спряло!".

Има хора, които оставят диря в съзнанието ти и се чувстваш привилегирован, че съдбата те е срещнала с тях. Тя е точно такъв човек.

Обгрижването, рутината, правилният подход спомагат за по-безболезненото приобщаване на детето към средата в яслата.

Когато отворих непретенциозната желязна врата към двора на 21-а детска ясла „Бонбон" на ул. „Стефан Малинов" 2, попаднах в един оазис на чистота и мирис на деца. Порази ме окъпан в зеленина огромен приветлив двор. Разноцветните детски съоръжения и катерушки напомнят приказките от детството. Когато видях директорката г-жа Росица Владимирова, разбрах, че стопанката на този дом излъчва топлота, която притежават само призваните. Само такива хора трябва да се грижат, да отглеждат и възпитават децата ни.

Докато малките чаровници се подготвяха за празника си, ние с г-жа Владимирова си поговорихме:

Какво мотивира житейският Ви избор да се посветите на децата?

Мечтата да работя с деца тая в сърцето си от ранно детство. Винаги съм

знаела, че те са най-искрените, най-милите същества, които могат да те заредят с импулс не само за работа, но и за живот. Завърших Медицинския колеж за медицински сестри с детски профил. Вече имах дъщеричка на година и два месеца и започнах работа в детска ясла, където съвместявах грижата за децата с тази за моята дъщеря. Удовлетворение и радост белязаха работата ми през онези години. Изявявах се като водеща на всички празници в яслата, стараех се да се усъвършенствам професионално. Осъзнах, че работата с децата има медицински, възпитателни и социални измерения, което ме провокира да завърша „Социални дейности" със степен „бакалавър". През 1990 година станах директор на детска ясла в община „Овча купел", а от 1998 година съм директор на 21-а детска ясла „Бонбон" - общинско детско заведение на територията на община „Триадица". Вярна на максимата, че човек трябва да учи цял живот, за да е в крак с времето, в момента, въпреки зрялата си възраст, изучавам „Здравен мениджмънт и обществено здраве" в Медицински университет.

Като мениджър на детско заведение срещате ли разбиране от екипа и обществените организации?

Персоналът на нашата ясла се състои от сърдечни и отговорни хора, професионалисти, на които искам от сърце да благодаря за подкрепата. Част от настоящия персонал са мои колеги от детската ясла в „Овча купел", които повярваха в мен и ме последваха в 21-а ясла. Колективът ни е сплотен и амбициозен, а успехите ни са общо дело. Мениджърът не е командир, а съдружник, приятел, който разчита и се доверява на подчинените си.

Огромна помощ ми оказват и родителите на нашите възпитаници. Повечето от тях са заредени с ентусиазъм и искат най-доброто за децата си. Това ме ангажира непрестанно, за да мога да отговоря на изискванията им.

Изключително ползотворна е подкрепата на Дирекция „Здравеопазване" към Столична община в лицето на д-р Румяна Раева, както и на г-жа Пенка Иванова, началник отдел „Просветни, културни и социални дейности" към район Триадица, които подпомагат методическата и здравната работа на целия колектив.

Разбрах, че във вашата ясла функционира група за деца в риск на болни от диабет родители или членове на семейството?

Да, с подкрепата на дирекция „Здравеопазване" към Столична община открихме прием на деца, чиито родители са болни от диабет. За тях се полагат специални грижи от компетентни лица. Тази рискова група деца настанихме в стая, оцветена в синьо, цветът на небесната шир и безбрежното море.

По-късно решихме да оцветим и стаите на другите групи в различни тонове. Първа група е в „Зелената стая", където малките чаровници да се чувстват като в горската дъбрава, децата от трета група са в слънчевата „Жълта стая", а като сред розови облачета са палавниците от четвърта група в бонбонената „Розова стая".

В тази връзка искам да Ви попитам има ли място психологията в детската ясла?

Нашият екип работи с Педиатрията към Медицинска академия под ръководството на доцент Татьозов, психолог. Той обучава не само наши, но и чужди студенти в тайните на детската психология, а посещенията в яслата и практическите занятия ги подготвят за бъдещата професионална реализация.

Адаптацията на децата от 10 месеца до 3 години, каквито са нашите възпитаници, откъсването от дома не е безобидна част от живота на детето. Тя трае от две седмици до един месец. Обгрижването, рутината, правилният подход спомагат за по-безболезненото приобщаване на детето към средата в яслата. Тук те се научават да сядат на гърне, самостоятелно и чисто да се хранят, да се обличат. Уверена съм, че яслата е особено необходима за социализирането на децата от най-ранна възраст. Мъниците обичат младите сестри и психолози, но поради липсата на добро материално стимулиране, при нас персоналът не е толкова млад. Искам веднага да отбележа, че това не ги прави по-малко обичани. Напротив, докато едно дете от три - четири години нагоре става „по-комерсиално" в любовта си към другите, нашите бебоци са докрай искрени и даряват обич за обич.

Какви занимания предлагате на децата от яслата?

Нашите деца са едни малки ученици. Те провеждат занимания по апликиране, строене, моделиране, физкултурни занятия. Сюжетно -ролевите игри възпитават естетически чувства, музикален вкус и култура на поведение дори у толкова малки деца.

Както колоритно се изразява една моя колежка, ние не трябва само да „вардим" децата, но да ги гледаме като свои. Не е добре гледано глезеното дете, а насоченото, обгрижваното дете, което с любов и доброта е научено на неща от живота.

Често ли боледуват децата от яслата?

Постъпвайки при нас, някои дечица с по-слаба имунна система, по-малко кърмени или по-малко закалени, боледуват. Това трае не повече от половин година след постъпването им. При списъчен състав 25 - 26 деца от група почти винаги присъстват по 19 - 20 деца. В яслата се стремим да поддържаме много добра хигиена. Всяко дете разполага с индивидуални прибори и съдчета. Тук се полага началото и на здравните навици.

Има ли агресия сред малките?

Когато навършат две години, някои от децата се усещат пораснали и посягат на по-малките. Понякога има бутане, ритане, отнемане на играчки. На обезпокоените родители обясняваме, че това са естествени прояви на желанието да се утвърдиш, на оформящия се характер, които с постоянство и категоричност на забраните: „Така не се прави!", „Вие сте приятели", отшумяват. От разговори с колеги в детски градини и училища имам впечатлението, че техните възпитаници все повече се поддават на агресията като тип поведение, което е повод за размисъл. Колкото и да не ни се иска, проблемите на обществото съвсем закономерно рефлектират и върху поведенческите прояви на децата.

Какви са амбициите Ви по отношение обогатяване на базата на яслата?

С подкрепата на Дирекция „Здравеопазване" предстои ремонт на фасадата на яслата. Ще обогатим фонд „Играчки" за нашите възпитаници. Ще актуализираме методическата литература за здравеопазването, отглеждането и възпитанието на децата.

Докато разговаряхме, усмихнато и сърдечно г-жа Владимирова отговори на разнообразни въпроси на колеги, посрещна родители, поговори с актьорите от празничната програма, успокои разплакана малка госпожица, целуна пораснала бивша възпитаничка. Снимките, които направихме, са един шанс и вие да се доближите до атмосферата на празника в този детски рай.

 

Интервюто взе: Албена Цветкова

 

 

Сподели: