Семейно здраве

Недетска химия или меламин

Малка молекула с много азот. Що е то?

Недетска химия или меламин

Меламинът за първи път е синтезиран от немския химик Юстус фон Либих през 1834. Не е чудно, че наименованието меламин произлиза от немски. Получено  е от сливането на имената на два други химични продукта - melam (дериват на амониев тиоцианат) и амин. (Не го бъркайте с меланин). Новооткритото вещество има успех поради изключителните си свойства.

Меламинът е безцветен кристал, неразтворим във вода и повечето органични разтворители, с висока температура на топене - 354°C.

Принадлежи към класа на цикличните цианамиди и в резултат на енергийната стабилност на триазиновите  ядра е устойчив на въздействието на високи температури, светлина, химически вещества и абразиви. Притежава способност да образува различни полимерни съединения и е ценна суровина за получаването им. Обемът на световно производство на меламин надхвърля 1 млн. тона за 2007 г. и търсенето нараства средно с 5% на година. Най-крупни производители са страните от Европа (37%), Китай (30%), Северна Америка (10%) и Япония (9%). Само Китай разполага с капацитет за производство на 400 хиляди тона годишно.

Меламинът широко се прилага от средата на миналия век. Повече е известен под търговското наименование Formica® и се използва като облицовъчен материал в мебелната промишленост за ламинирани плоскости, поради високата износоустойвичост и лесната поддръжка. В по-ново време от меламинови смоли, получени при взаимодействието на меламин с формалдехид, се изработват пластмаси за опаковки за храна и практически нечупливи домакински съдове и прибори. Меламиновото покритие е привлекателно бяло, гладко и бляскаво. Не на последно място, е огнеупорно, поради високото съдържание на азот (до ¾ от масата), който се отделя и забавя горенето. С меламин импрегнират  хартия, за да се увеличи термо- и влагоустойчивостта й.

Меламин-формалдехидни смоли, освен в производството на пластмаси, се използват в производството на  лепила, лакове, йонообменни смоли, оцветители (главен компонент на Жълто 150 в боите), хербициди, полимерни почистващи продукти.

Меламинът е суперпластификатор - омекотител при производство на високорезистентен бетон. Тази химична добавка повишава подвижността на бетонната смес, без да се увеличава количеството на водата за смесване и запазва консистенцията на сместа. Сулфониран мелиминов формалдехид (SMF) е полимер, който намалява порьозността, повишава устойчивостта и осигурява по-продължителен срок на експлоатация на бетона.

Заради забележителните механични и електрични свойства, меламин се използва и в електротехниката.

Меламин се използва и при производство на ускорители на растежа на растенията (fertilizers).

Дългият списък от приложения на меламина демонстрира неговото  индустриално значение. Неприемливо е да се употребява като хранителна добавка или примес в храната, макар до 1978 г. да са го използвали като небелтъчен източник на азот в храненето на стопански животни.

В Китай е разпространена порочната практика да се добавя меламин в хранителните продукти за хора и животни, с цел при тестове да се отчете по-високо съдържание на белтъчини при анализ на хранителната стойност на хранителните продукти. Стандартните тестове на Kjeldahl и на Dumas оценяват съдържанието на протеини по измереното количество азот. Молекулата на меламина съдържа три аминогрупи и азотното съдържание е 66% от масата, докато в млечния протеин е едва 10-12%, което създава илюзията за висока хранителна стойност на продукта.

Защо добавят меламин към млякото?

Меламинът е прах, досущ като сухо мляко!!!

Недобросъвестните производители добавят вода към млякото, което води до намаляване концентрацията на млечния протеин и се оценява като по-нискокачествено. Разреждане на млякото се прикрива като се примесва с меламин, който е безцветен и без мирис. Фалшифицирането остава незабелязано, защото меламинът в хранителни продукти не е бил изследван рутинно, а и стандартните тестове не го откриват. Спестяват се много разходи за висококачествена продукция и печалбата нараства.

Разкритието на престъпните действия на производители на мляко, в което меламинът стократно надвишава допустимите количества, влязло в медийните хроники като "китайски скандал", стана публично достояние през изтеклата година. Хората от цял свят научиха за тази нова опасност. Меламинът е добавян при производството на хранителни продукти, с цел отчитане на по-висока концентрация на белтъчини.

 „Китайският скандал"

През септември 2008 г. меламинът се оказва в центъра на скандал. В Китай бяха регистрирани хиляди случаи на заболели деца с бъбречни камъни, далеч над обичайната честота. Установено било, че децата са консумирали контаминирани с меламин млека за кърмачета на китайската фирма "Санлу", които бяха обвинени, че умишлено са причинили заболявания на хиляди хора, дори смъртни случаи, вследствие остра бъбречна недостатъчност.

Проверките установяват наличие на „следи" от меламин в различни хранителни продукти на още 22 китайски компании, а също в шоколадови бонбони, десерти и напитки с кафе на утвърдени световни марки, ползвали мляко с примес на меламин. Съобщава се за наличие на меламин в яйца и яйчен прах, очевидно от храната за животни, в която се съдържа това химично съединение. Не може да се изключи възможността меламин да присъства в други продукти, доставени от Китай, независимо от мерките, предприети от китайските власти за закриване на производства, добавящи меламин в продуктите за хранене. По данни на Международната мрежа на органите по безопасност на хранителни продукти  (INFOSAN), китайските стоки, съдържащи меламин, са открити в Белгия, Холандия, Франция, Австрия, Германия, Канада, Япония, Република Корея, Нова Зеландия, Сингапур, Индонезия, Малайзия, Тайланд.

Световната здравна организация заяви, че меламин „в различни количества" може да се открие в различни млечни продукти, като наличието на ниски нива не е задължително да е причинено умишлено. Възможно е да се установят ниски нива в хранителни продукти при използване в животновъдството и земеделието на инсектицида циромазин, чийто метаболитен продукт е меламинът.

Минимални количества могат да се открият в храната, предвид широката употреба на меламин в съдове, предназначени за контакт с храна, а също вследствие от употреба на миещ разтвор при обработка на оборудването на предприятията за производство на храни.

Миграцията на меламин би могла да обясни наличие на „следи" в храната и се засилва при въздействие на кисели хранителни продукти, такива като лимонов или портокалов сок при високи температури.

Макар повечето специалисти да приемат този източник като незначителен, потенциално съществува риск за здравето, което поставя строги изисквания относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни. В списъка на разрешените изходни вещества за тяхното производство меламинът е с пореден № 314, РМ/REF № 25420, CAS № 000108-78-1 и граници на миграция 30 мг/кг.

Термините се употребяват със следното значение:

"Миграция" е процес на проникване, преминаване на нискомолекулни неполимеризирали вещества от материалите и предметите от пластмаса към храните, с които са в контакт.

"Допустими граници на миграция" е максималното количество преминали в/върху храната нискомолекулни неполимеризирали вещества от материалите и предметите, което не уврежда здравето на консуматора и не води до нежелани промени в състава на храните или до влошаване на органолептичните им качества.

Eксперти по безопасността на храните към СЗО определят максимално допустими нива за съдържание на меламин в хранителните продукти. Ръководени от принципа за качество и безопасност, определят съдържанието на меламин като „ниво на обезпокоеност" при конкретни хранителни продукти и местни традиции в храненето. Изработват се указания какви нива могат да представляват потенциална опасност за здравето, вземайки предвид както наличните нива в храната, така и останалите фактори, които биха могли да бъдат източник на замърсяване с меламин.

Най-строги са изискванията  към продуктите, предназначени за детско хранене.

Dr Schlundt, председател на Комисията по безопасност на храните към СЗО заявява, че меламин или негови аналогови компоненти в мляко за кърмачета е желателно въобще да не се открива. По изключение може да присъства едва 1 частица на милион или ppm, а в останалите храни 2.5 ppm, далеч по-безопасно ниво в сравнение с допустимата дневна доза за прием.

Специалистите изрично подчертават, че определеното като допустимо ниво в храната не е „безопасно", а определя само дозата, която хората могат да  използват без увеличаване на риска за здравето.

Определена е допустимата доза на меламин 0,2 мг/кг телесно тегло на ден, на  конференция на СЗО през декември 2008. Това ниво е по-ниско от стандарта на ЕС, който е 0.5 мг/кг тегло дневно. Службата за храните и лекарствата на САЩ (FDA), наскоро след „китайския скандал", въведе по-строги ограничения от предишните, десетократно по-ниски допустими дози - до 0,063 мг/kг телесна маса на ден.

Казано с други думи, по европейските стандарти човек, тежащ 50 кг, може безопасно да консумира 25 мг меламин дневно. Или за кърмаче, което тежи 5 кг, допустимото количество меламин е 2,5 мг/дн. Това ниво се достига при прием на 750 мл мляко за кърмачета, контаминирано с меламин до концентрация около 3,3 мг/л (ppm). За сравнение в продукта на китайската компания Sanlu, обвинена в китайския скандал, е било 2500 мг/кг суха субстанция, количество съответно приблизително на 350 ppm във възстановено мляко (разредено с вода).

Както е видно, в действителност в млякото и разнообразните млечни продукти, могат да се установяват различни нива на меламин - от ниски  ppb (частици на милиард) до високи ppm (частици на милион).

Токсичност

Данните за токсичността на меламина са главно от експерименти с лабораторни животни. През 2007г., вследствие консумация на храна за домашни любимци, съдържаща меламин, заболяват и умират хиляди котки и кучета в САЩ. Причината е добавяне на меламин от производителите, представян като пшеничен глутен и оризов протеин, с цел изкуствено повишаване на показателите за белтъчно съдържание.

Преди инцидента с храната за домашни любимци рутинно не се изследваше меламин, с изключение на безопасност на пластмасите или пестицидни остатъци. Вероятно поради оценката за ниска токсичност и относително скъпоструващия метод за анализ.

Медицината разполага с ограничени данни за токсичността на меламинa при хората. Токсична доза е над 3 г/кг телесно тегло. Меламинът не се метаболизира в организма и се елиминира чрез отделителната система напълно за 6 часа. Макар и слаботоксичен, в съчетание с други аналогови компоненти, като циануринова киселина, при консумация над допустимите количества, може да причини рак и да засегне репродуктивната функция. Приемът  на храна, съдържаща меламин над допустимите количества, може да доведе до интоксикация най-вече при малки деца и при болни с хронична бъбречна недостатъчност. Установен е кумулативен ефект при продължителна експозиция. Проявите са повръщане и гадене, обща отпадналост, необичайно висока консумация на течности.

Циануриновата киселина  е структурен аналог на меламина, бяло вещество  с аромат, което може да се открие като примес в меламина или в състава на препаратите за избелване, някои дезинфектанти и хербициди. Разрешена е за употреба като добавка към фураж за животни и питейна вода - източник на небелтъчен азот. Може да се установи също и в плувни басейни като разпаден продукт на дихлоризоцианурати, употребявани за дезинфекция на водата.

Допустима доза за циануринова киселина самостоятелно е 1.5 мг/кг телесна маса. Съвместно с меламин, обаче, токсичността й нараства многократно. Все още няма достатъчно научно потвърдени факти, за да се установи препоръчителна доза при съвместна експозиция.

Меламиновият цианурат има нефротоксичен ефект. Навлизайки от кръвния ток в бъбречните каналчета, кристализира и се формират множество заоблени жълти кристали - необичайни за човека „пластмасови" камъни  (смес от меламин, протеин, пикочна киселина и фосфат). Те блокират пикочните пътища и увреждат бъбречния епител, вследствие на което се нарушава бъбречната функция. Дори камъните да се отстранят хирургично, уврежданията на бъбреците са необратими и прогресират до бъбречна недостатъчност.

Меламинът е вреден не само при поглъщане, а и при вдишване, и проникване през кожата. Меламин-формалдехидните смоли, които са част от обкръжаващата ни среда в мебели, ламинати, съдове, дезинфектанти, може да отделят формалдехид. Той предизвиква раздразнение на очите, кожата и дихателните пътища, заболявания на бъбреците, черния дроб.

Тежките метали - олово, кадмий манган, съдържащи се в оцветителите, използвани в производството на меламин, допълнително увеличават токсичността.

Защо меламинът е толкова опасен за бебетата?

Освен останалите рискове, които се поемат при изкуствено хранене, меламинът е поредната заплаха за здравето. Предпазването от тази опасност е още една причина да се насърчава кърменето, тъй като безспорно най-безопасната храна е майчиното мляко.

Най-засегнати в меламиновия скандал се оказаха предимно деца до 3-годишна възраст, тъй като меламинът  е най-опасен за тях. Тази статистика намира обяснение във факта, че млякото и млечните продукти преобладават в хранителния режим в кърмаческа и ранна детска възраст. Трябва да се има предвид, че при незрелост на бъбреците и най-малките увреждания нарушават бъбречната функция.

При децата, вследствие високата концентрация на меламин в млякото, се наблюдава висока температура, болезненост в областта на бъбреците, високо кръвно налягане, отточност. Възможно е повръщане, болезнено уриниране. Често се установява наличие на кръв и кристали меламинов цианурат в урината, а при рентгеново изследване - камъни в бъбреците и пикочните пътища. В някои от случаите се развива остра бъбречна недостатъчност и летален изход.

Безопасността в детското хранене изисква да знаем откъде идва храната и  какво е качеството й. Млечните формули, произведени в Европа, отговарят на високи стандарти и изисквания, произведени са при добра производствена практика и постоянен контрол на качеството. С оглед защита здравето на потребителите, в съответствие със становището на  Европейския орган по безопасност на храните, Европейската Комисия прие решение за установяване на специални условия за внос на територията на Общността на млечни продукти или продукти, съдържащи мляко, с произход или изпратени от Китай. Забранява се вносът на такива, предназначени за хранене на кърмачета и малки деца. Всички продукти, открити на пазара след влизането в сила на това решение, се изтеглят и унищожават незабавно. При многобройните проверки от здравни инспектори в България не се установи наличие на контаминирани храни за кърмачета и малки деца с произход Китай.

Трябва да се замислим и от какви съдове е безопасно да храним децата. В повечето случаи забравяме, че в „биохимията" на ястието и хранителните продукти принос има и съдът, в който е приготвено, съхранявано  или от който се консумира. При избор на домакински съдове е желателно да се ръководим не само от естетически съображения, още по-малко да пестим от семейния бюджет. Не позволявайте подобни съображения да надделеят над здравия разум. Внимателно се информирайте за състава на съда и страната производител. Търсете изрични указания за условията на използване, дали е предназначен само за студени и сухи продукти, плодове, дали може да се използва в микровълнова фурна.

Възможно е, но не е задължително, да има щампа с надпис „меламин" върху обратната страна на съдовете.

Меламиновите съдове са красиви и нечупливи. Безспорно практични и удобни в детския бюфет, като се вземе предвид, че поне няколко пъти на ден „летят" накъде ли не. Но дали са безвредни? 

 Не се препоръчват за хранене на малки деца, тъй като представляват потенциална заплаха. Отделянето на формалдехид продължава практически през цялото време, докато се използват. Миграцията на меламин се засилва при напукване или през драскотините по повърхността. Опасността нараства, когато в тях се сервират горещи ястия или се затопля храна в микровълнова фурна. Не по-малък е рискът от привлекателните рисунки, които украсяват съдовете от меламин, ако са нанесени без защитен слой. При контакт е възможно да се отделят тежки метали.

При възникване и най-малко подозрение, предпочетете безопасността и сигурността за себе си и своите близки и се доверете на традиционните съдове от стъкло, порцелан и керамика.

Необходимо е да сме информирани за „химическите" опасностите, които дебнат навсякъде, сред които меламинът завоюва лоша репутация. Благоразумно е да се стараем, доколкото е възможно, да ги избягваме.

 

Автор: д-р С. Михайлова

 

 

Сподели: