Здраве

Мозъчно сътресение

Детето прави първите си стъпки само – толкова вълнуващ, паметен момент, съвсем скоро даже тича и... Не! – Първото падане, второто, третото... Ужас, удари си главата!

Мозъчно сътресение

Детето прави първите си стъпки само - толкова вълнуващ, паметен момент, съвсем скоро даже тича и... Не! - Първото падане, второто, третото... Ужас, удари си главата! Казват, че юнак без рана не може, но как, ако няма рана, да разпознаем симптомите на скритите, но по-опасни последствия от удари и травми на главата. За мозъчното сътресение при бебета и деца разговарях с доц. д-р Петя Димова, дм., Детска неврологична клиника при МБАЛНП „Св. Наум" - София.

Как се получава мозъчно сътресение при бебета и малки деца?

Мозъчното сътресение се получава при различни удари на главата и е следствие от травма на меката мозъчна тъкан в твърдите кости на черепа. Обикновено, минимални по сила удари на главата на малкото дете не могат да доведат до сътресение, още повече, че черепните кости в тази най-ранна възраст не са стабилно свързани помежду си, а са и по-меки от тези на по-възрастните, тоест - налице е известен предпазен механизъм срещу увреждане на мозъка при честите травми на главата в тази възраст. Все пак, дори и при по-леки удари, но най-вече когато те са многобройни и хронично възникващи, може да се стигне дори и до по-тежки мозъчни увреждания. Пример за подобно увреждане са мозъчните контузии и дори кръвоизливи при непрекъснато друсане на бебето на ръце или особено в твърдо легло/количка, което се приема за начин на успокояване на детето, поради което при някои народи и популации честотата на подобни травми на мозъка не е за пренебрегване. Обикновено, обаче, леките удари не предизвикват мозъчно сътресение или то е в лека степен и без трайни последици.

Какви са симптомите при мозъчно сътресение?

Симптомите на мозъчно сътресение могат да бъдат минимални и дори да не се появят веднага след травмата. Обикновено те са краткотрайни, но може да продължат дни и седмици. Най-честите са: главоболие, обърканост и амнезия (загуба на спомен за случилото се). Невинаги е налице загуба на съзнание, но обикновено това е за кратко - никога не повече от няколко минути. Разбира се, при бебета и малки деца съобщаването за тези и други симптоми е затруднено поради липсата или неразвита реч, което налага по-стриктно наблюдение на детето след травма на главата. Другите по-чести симптоми са: гадене и повръщане, световъртеж, пищене в ушите, сънливост, уморяемост, размазан говор. По-отдалечените симптоми (наблюдаващи се часове и по-рядко дни след травмата) са трудности със запаметяването, раздразнителност, сънливост или безсъние, дразнене от шум и светлина, апатия и депресия. Това са и най-честите симптоми, които се наблюдават при бебета, затова каквато и да е непривична промяна в общото състояние на бебето и неговото поведение след по-силна травма би следвало да насочи родителите към мозъчно сътресение и евентуална консултация от лекар.

Каква е правилната реакция на възрастните след силен удар по главата на детето?

Най-важното нещо, което трябва да се направи, е наблюдението за по-сериозни симптоми, които налагат консултация с лекар и евентуални изследвания. След като му се осигури достатъчна почивка и (евентуално) слагане на лед върху подутина с болка на главата (за не по-дълго от 15 минути и непостоянно приложение), детето (особено на възраст под 1 г.) трябва да бъде наблюдавано и потърсена лекарска помощ в следните случаи:

1) спи много и трудно бива разбудено;

2) общото състояние не се подобрява, а се влошава в следващите 1-3 дни след травмата;

3) плаче повече;

4) отказва храна;

5) засилват се гаденето или повръщане;

6) всички оплаквания/симптоми продължават над 1 месец след травмата. Не трябва да се прилагат лекарства без лекарско назначение!

При какво състояние на детето родителите трябва да го заведат на лекар? - веднага след силен удар/падане или след поява на някои от симптомите?

Не е необходимо водене на лекар веднага след удар, дори и по-силен, с изключение на бебешката възраст, когато по-тежката травма на главата налага преглед и преценка за изследвания. В останалите случаи се наблюдава за горепосочените симптоми. Задължително е търсенето на лекарска помощ при:

1) изразена промяна в поведението и обърканост на детето;

2) изтичане на секрет, вкл. кръв от носа или ушите;

3) нарушено зрение;

4) многократно силно повръщане; 5) неразбираем говор;

6) промяна във фонтанелата (при бебета) - т.е. подуване;

7) невъзможна походка, нееднакви движения с крайниците.

Към какъв специалист и към какво лечебно заведение трябва да се обърнат?

Най-често и най-правилно е да се потърси помощ в спешно звено, разполагащо с поне един от методите за изобразяване на главата/мозъка - т.е. рентген, компютърен томограф или магнитен резонанс. При несигурност за състоянието на детето (често при много уплашени родители) може да се извика и личният лекар за общ преглед.

Има ли различни категории мозъчно сътресение? Какви?

Може да се приеме, че степените са три:

1) Леко мозъчно сътресение - без загуба на съзнание, с лека обърканост или възстановяване до 15-20 минути след травмата.

2) Средно тежко мозъчно сътресение - без загуба на съзнание, но с обърканост над 20 минути и липса на спомен.

3) Типично мозъчно сътресение - загуба на съзнание за кратко (до минути, но не над 5) при евентуална липса на спомен.

Какви са последствията?

Обикновено, колкото по-дълго е безсъзнателното състояние и повече от симптомите на мозъчно сътресение се появяват след травмата, толкова по-голям е рискът от по-тежка травма с по-продължителни последствия. Тези случаи, обаче, са редки, особено в детска възраст. Става въпрос за т.нар. посткомоционен синдром, започващ дори седмици след травмата. Налице са същите симптоми, както в острия период след травмата, но продължителни и/или много изразени: главоболие, световъртеж, проблеми със зрението, нервност, възбудимост или депресия, апатия; трудности с паметта, нарушен сън. В някои случаи се налага по-продължително лечение, осъществявано винаги от специалист - при деца: детски невролог. Ако се отнася само до мозъчно сътресение - липсват трайни последствия.

 

Интервюто взе: Силвия Чалъкова

 

 

Сподели: