Детска психология

Когато малкото дете се държи като родител

Случвало ли ви се е малката ви дъщеря да ви направи забележка как стоите, или синът ви да размахва показалеца си?

Когато малкото дете се държи като родител

Случвало ли ви се е да се питате защо детето се държи толкова сериозно, като възрастен?

„Мария е на 5 години. Тя се държи, сякаш има множество задължения и отговорности. Непрекъснато подрежда след малката си сестричка, прави й забележки, че се шуми, че е разхвърляно, че нещо не е поставено на мястото му. Тя е взискателна не само към самата себе си, но и към възрастните, с които общува, и с децата, които са й приятели“.

На пръв поглед това поведение е търсен ефект при възпитанието на много съвременни родители. Послушанието и спазването на реда са едни от най-желаните качества на детето! Послушното дете е добро дете! А непослушното? То е истинско дете, неподправено!

Според Томас Харис, у всеки от нас, независимо от възрастта, живеят по един Родител, Възрастен и Дете. Вътрешният Родител е този, който задава правилата и изисква спазването им, вътрешният Възрастен намира разумно решение и баланса, а вътрешното Дете иска свобода и обич.

У нашите деца също съжителстват вътрешни Родител, Възрастен и Дете, като всеки от тях намира проявление в ежедневието и това е съвсем нормално. През първите пет години от живота детето придобива огромно количество записи на данни и факти в мозъка, които приема за неоспорими и ненарушими правила, наложени от собствените му родители. Така още 4-5-годишното дете има своя гледна точка за мястото на правилата в живота. Всички тези правила, наричани „записи“, са уникални за всеки човек, защото са резултат от действията и думите на собствените му родители. Подадените „сигнали“ от родителите се записват в детския мозък мигновено и без „редактиране“ - като закони на Вселената. Това са записите на хилядите „Не!“, които са отправени към нас в ранното ни детство.

Ако видите дете да размахва пръст, да застава с ръце на кръста, да присвива очи, да тропа с крак, да нервничи, значи виждате неговия Родител, според теорията на Харис. Всъщност виждате самите себе си, но в умалена версия – размахващ пръст, застанал с ръце на кръста и т.н.  някъде там в минали моменти, когато сте изисквали от собственото си дете.

И докато външните събития се записват като съвкупност от данни, която наричаме Родител, едновременно с тях се осъществява и друг вид запис, който създава вътрешното Дете. То има само чувства и емоции, които са отговор на действията и думите на неговите родители.

В случая с петгодишното момиченце Мария, обаче, вътрешното Дете – истинско, неподправено, емоционално, буйно и непокорно, бива изтласкано от вътрешния Родител. Чувствата биват изтласкани от рационалните мисли и логиката.

Но защо едно дете би игнорирало собственото си Дете и би дало път на Родителя у себе си? Отговорите на този въпрос могат да бъдат няколко:

1. Детето вижда държанието на възрастните, които се грижат за него, чува думите им и ги пречупва през собствените си емоции. При него заканителното „Събери си играчките!“, придружено с размахания показалец, дава ефект, когато вътрешното Дете се е почувствало длъжно да го направи! Детето разбира, че така отправената инструкция работи и прилага метода върху вас, по-малкото си братче или сестриче, приятелчето в детската градина, или докато играе с куклите. Подражанието на родителите е най-силният фактор, който оказва влияние върху детското развитие.

2. Освен подражанието, другата причина малкото дете да се държи като Родител е, за да спечели одобрението на един от родителите си. Така например, ако бащата се прибира уморен от работа и иска домът да е чист и подреден, а той не е, това често води до спорове с майката. Чувайки нарежданията на бащата, детето може да се опита да тушира напрежението, да „измести“ майката и да спечели благоволението на бащата, като се стреми да подрежда вкъщи. То може да изисква дори от собствената си майка, да я упреква и спори с нея.

3. Наличието на авторитарен родител в семейството може да е причината едно от децата да заимства поведението му и да се постарае да контролира своите братчета и сестричета. То следи за спазването на правилата, стреми се да налага наказания, повишава тон и т.н.

4. Ниската самооценка на малкото дете също може да е причина то да дава израз на вътрешния си Родител. Ако се чувства малко, ненужно, недостатъчно красиво или умно, недостатъчно добро, не получава похвали, често му се крещи, или му посягат физически, то ще се старае да бъде примерно и послушно, спазващо правилата и изискващо другите също да ги спазват.

Децата със силно проявен вътрешен Родител често губят емоционалната  връзка и топлина със своите родители. Те престават да ги наричат „мамо“ или „тате“ а ги наричат по име, престават да ги прегръщат, държат се делово, сякаш не те са децата в семейството.

Вътрешният Родител, според психолозите, е сбор от това, което казват и правят нашите родители. В него са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот. Те обхващат всичко, като се започне от най-ранните връзки с родителите - тона на гласа, израза на лицето, гушкане или не, до по-сложните словесно изказани правила и предписания, възприемани от родителите, когато малкият човек започне да разбира думите. Независимо от това дали тези правила са добри или лоши, те се записват посредством изживените от детето чувства в момента на изричането им и влияят на целия ни съзнателен живот.  Детето е само чувства! 

Автор: Теодора Пампулова, детски психолог,

координатор на Дружеството на психолозите за Пловдив и региона

 

 

Сподели: