Здраве

Кашите в детското меню

Кашите на зърнена основа заемат важно място сред захранващите храни. Те са своеобразен мост към храната на възрастните във възрастта, когато само с майчиното мляко не могат да бъдат задоволени нарасналите потребности на кърмачето от енергия и хранителни в

Кашите в детското меню

Кашите на зърнена основа заемат важно място сред захранващите храни. Те са своеобразен мост към храната на възрастните във възрастта, когато само с майчиното мляко не могат да бъдат задоволени нарасналите потребности на кърмачето от енергия и хранителни вещества.

Зърнените храни притежават висока хранителна стойност. Преобладават въглехидратите (65 - 75%), разположени в ендосперма на зърното, а в зародиша и обвивките - белтъците (6 - 12%), мазнините (1- 5%), витамините и минералите. В тях откриваме почти цялата азбука на здравето - витамини А, В1, В2, В6, С, E, фолиева киселина, холин и много други жизнено важни вещества. Зърнените продукти са богати на фосфор, калий, калций, манган и желязо. Трябва да се има предвид, че фитатите, които потискат усвояването на микроелементите, са основно в обвивките и в пълнозърнестите брашна. Белите брашна имат по-малка хранителна стойност, по-бедни са на минерали, но и фитатите в тях са по-малко.

Основните нутриенти в различните видове брашна са приблизително в еднакво количество, но съществено се различават по съдържание на витамини и минерали. Елдата и овесът, най-богати на витамини В1, В2, магнезий и желязо, са едни от най-ценните зърнени култури. Съдържанието на хранителни влакнини варира в широки граници - минимално в обработени като пшеничен грис, бяло брашно и полиран ориз, а максимално в елда, овес и просо.

Уникалният състав на зърнените храни ги отличава от останалите групи хранителни продукти и обяснява широкото им използване като основна храна, независимо от социално-икономическия статус и географски регион. Кашите присъстват ежедневно в менюто на хора от различни възрасти и са неотменна част от традиционната кухня на различни народи. Популярни са царевична (качамак, мамалига, полента), манная (пшеничен грис), овесена (поридж), каша от ориз, елда, ечемик, ръж, просо, сорго, тапиока. Освен различието на зърнената основа, разнообразието им се обуславя от добавянето на продукти от други групи - млечни (мляко, сирене, масло, сметана), плодове, зеленчуци,  ядки, месо, риба, шоколад...

Изисквания, на които трябва да отговарят готовите за употреба или инстантни каши за кърмачета и деца в ранна детска възраст:

  • Детските храни на зърнена основа се произвеждат от една или повече смлени зърнени култури и/или кореноплоди, богати на скорбяла (напр. тапиока). Количеството им не трябва да е по-малко от 25% от готовата смес.
  • Притежават гарантиран хранителен състав, съответстващ на потребностите от енергия и хранителни вещества, както и на особеностите на метаболизма и храносмилането за съответната възраст.
  • Гарантирана химическа и микробиологична безопасност - подлежат на строг контрол за пестициди, микотоксини, токсични елементи, както и бактериално замърсяване.
  • Не се допуска в състава да присъстват консерванти и стабилизатори, изкуствени оцветители, ароматизанти и подсладители.
  • За деца до 6-месечна възраст не трябва да съдържат глутен. Информацията се отбелязва на етикета "gluten free". На видно място на опаковката се поставя знак кръг със зачертан житен клас за храни без глутен.
  • Ограничава се количеството на кристална захар в храните за кърмачета и малки деца, а до 6-ия месец не се разрешава да се добавя.
  • Да са произведени от екологично чисти и качествени продукти, за предпочитане чрез методите на биологично земеделие и без използване на генетично модифицирани организми (ГМО).

Храните, които съдържат най-малко 95% биологични съставки, могат да бъдат етикетирани като „биологични". В европейското законодателство след 1 юли 2010 г. се предвижда производителите, използващи биологичното лого на ЕС, да гарантират и задължително да обозначават мястото на производство на агрокултурите.

Продукти, съдържащи ГМО, не могат да бъдат етикетирани като „биологични", освен ако съставките, съдържащи ГМО, са попаднали случайно и са по-малко от 0,9%.

Зърнените храни за захранване и преходно хранене на кърмачето и децата в ранна детска възраст са:

  • Каши, приготвени чрез варене от брашно, грис или зърнени ядки;
  • Кисел, приготвен чрез варене на нишесте;
  • Инстантни (без варене) бързоразтворими каши на прах, бисквити или бишкоти;
  • "Готови" консервирани каши.

От предлаганите готови индустриално приготвени детски каши най-разпространени са инстантните. Брашното се обработва чрез специална технология (декстринизация), което не налага варене при приготвянето. Сухата каша на прах се разтваря в затоплена вода или мляко до получаване на хомогенна кашава консистенция. Предимства на разтворимите каши са не само удобното и лесно приготвяне, а главно балансираният състав. Богатите на сложни въглехидрати зърнени храни се допълват с белтъчини и други микронутриенти чрез добавяне на мляко. Готовите млечно-брашнени каши са пълноценна храна за кърмачета и малки деца. Безмлечните каши се приготвят с кърма, при наличие на достатъчно майчино мляко, или със специално мляко с адаптиран състав. Ако детето страда от алергия към белтъка на кравето мляко, подходящи са безмлечни каши, които се приготвят с лечебното мляко, препоръчано от педиатъра.

За повишаване на хранителната стойност при приготвяне на каши в домашни условия от брашно или нишесте освен мляко, се добавя краве или растително масло. При готовите каши не е необходимо.

Детските каши допълнително са обогатени с витамини А, Е, С, В1, В2, В6, В12, РР, калций, желязо, йод, мед, селен и др. за профилактика на хранителните дефицити, често срещани през второто полугодие и ранна детска възраст. Количеството им е съобразено с възрастовите потребности на децата, не по-малко от 20% и не повече от 50% от дневния препоръчителен прием.

На децата, които страдат от запек се препоръчват каши с пребиотици - инулин, олигозахариди от корени на цикория, аспержи или артишок. В горните отдели на храносмилателната система са несмилаеми, поради което се причисляват към групата на хранителните влакнини. Те благоприятстват полезната микрофлора на червата, подобряват усвояването на минералите и регулират чревната перисталтика.

Млечните каши са подходящи за преход от изцяло млечно хранене към захранване с немлечни продукти. Приемат се с охота поради кремообразната фина консистенция и млечен сладък вкус, който се дължи на разнообразния въглехидратен състав, а не на добавена захар.

Кашите могат да се включат в менюто на кърмачето след навършване на 17 седмици (4 месеца), когато храносмилателната система е съзряла достатъчно, за да се усвояват пълноценно. Практиката показва, че в схемата на захранване е целесъобразно да се включи първо зеленчуково пюре, а едва след това млечни каши. Кърмачетата се мръщят на „невкусното" зеленчуково пюре, ако най-напред са захранени с каша. Не бива да се забравя, че с кашите в организма на детето постъпват значително количество въглехидрати. Прекомерната консумация може да способства за наднормено наддаване на тегло. Не бива да се предлагат по-често от един път в дневното меню, особено ако детето приема сутрин попара.

Когато детето наддава под нормата и забавеният растеж е свързан с недостатъчно хранене, се предпочита първата захранваща храна да е млечна каша. Кашите са избор за захранване и при недоносени и деца, склонни към стомашно-чревни разстройства.

При захранване с каши се спазват принципите на въвеждане на всяка нова храна - монокомпонентен състав или брашно от една зърнена култура. Най-подходяща е млечна каша от ориз или елда, по-късно се предлага царевична с ориз и просо. Едва след 6-ия месец се включват каши на основата на зърнени продукти, съдържащи глутен - пшеница, овес, ръж, ечемик и др., тъй като в ранна възраст са възможни реакции на непоносимост към него. Многозърнести каши и такива с тиква, моркови, праз лук, ябълки, круша, банани, месо и други продукти повишават хранителната стойност и разнообразяват вкуса на кашата. Добавянето на плодове и зеленчуци способства усвояването на желязо, тъй като са богати на витамин С. Кашите с мед, цитрусови плодове, ядки, шоколад и какао се отлагат за по-късно след 10 - 12-тия месец, особено при предразположение към алергии поради фамилна обремененост.

За кърмачетата след 10-ия месец се предлагат и специални видове обогатени с витамини каши мюсли - сухи разтворими смеси на основата на пшеничен, царевичен, овесен и оризов грис с парченца плодове и ядки. Тяхната консистенция не е гладка както на бебешките каши, с което се спомага развитието на дъвкателни умения - чудесен вариант на преходна храна.

Друг тип каши са разтворимите детски бисквити или бишкоти, които по своя състав се доближават до инстантните каши. На практика след добавяне в мляко се превръщат в млечни каши. Вместо да се дозират определен брой лъжици каша на прах, се добавят 2 или 3 бисквити в млякото, които лесно се разтварят до кашава консистенция.

Напоследък се предлагат и „готови" консервирани каши в бурканчета. Освен зърнени продукти (минимум 25%), те съдържат плодове или зеленчуци, а в някои е добавено мляко или йогурт. Много са удобни за хранене при пътуване или разходка навън.

Своеобразна каша е и киселът, приготвен чрез варене на нишесте, предварително разтворено в малко хладка вода. Отличава се с кисел вкус, придаден от плодов сок или плодово пюре.

Интерес представлява ферментиралата по специална технология каша. Популярен представител е бозата, приготвена от просо и захар - сладка, но с леко резлив вкус. Трябва да се подчертае, че бозата не е пълноценна храна. Неправилно е с боза да се замества млечно хранене, честа практика сред социално слабите малцинства. За съжаление повечето видове боза, предлагани на пазара, са произведени не по традиционната технология, а с изкуствени подсладители и негарантирано качество.

След навършване на 1 година на детето кашите може да се приготвят чрез варене на брашно, грис или нишесте в прясно мляко. Добавянето на сирене, жълтък, зеленчуци, плодове, месо разнообразява консистенцията и вкуса им. Детското меню постепенно се разширява с включване на други храни на зърнена основа - хляб, сухар, тестени храни и макаронени изделия. С многообразието от детски зърнени храни, сред които кашите заемат основно място, се осигурява здравословно, разнообразно и правилно хранене.

 

Автор: д-р С. Михайлова

 

 

Сподели: