Здраве и красота

Яйцеклетката ...или най-голямата клетка

От какво сме направени? Екзистенциален въпрос, който вълнува психолози, философи, генетици, малки и големи. И в крайна сметка, всеки организъм се състои от милиарди клетки.

Яйцеклетката ...или най-голямата клетка

Клетки, които наричат  „най-малките единици на живот". Жената, обаче, притежава най-голямата клетка - яйцеклетката. И тази голяма клетка е натоварена и с голяма задача - да дарява живот. Разбира се, това не е проста работа и в процеса има много „подводни камъни".

Развитие на яйцеклетката

Още преди раждането на момиченцето всичките й полови клетки, които по-късно ще се превърнат в яйцеклетки, вече са формирани в яйчниците. В началния си стадий на развитие тези клетки се наричат овогонии. В процеса на развитие овогониите първоначално се превръщат в първични овоцити, след това във вторични овоцити, а някои от тях окончателно узряват до яйцеклетка.  

При плода от женски пол започва процес на развитие на половите клетки, който се нарича овогенез и представлява интензивно делене на клетки, като се прекратява в момента на раждане. В тази връзка всяко момиченце след раждането има в яйчниците си почти 500 000 първични овоцити, които остават в състояние на недоразвитост, докато момичето достигне полова зрялост. За това време повечето от овоцитите се разпадат в яйчниците. До достигане на полова зрялост в организма на младата жена остават не повече от 30 000 първични овоцити, които са годни за следващо развитие. На 30-годишна възраст у жената това количество намалява до 10 000, а когато тя навлезе в менопауза, в яйчниците вече няма първични овоцити.

Зрели яйцеклетки

Щом процесът на развитие се възобнови в периода на полова зрялост, една или няколко зрели яйцеклетки се формират в яйчниците всеки месец, докато не се прекрати функционалността им и не настъпи менопауза. В продължение на целия си живот жената може да произведе приблизително 400 зрели яйцеклетки. Разбира се, само няколко от тях могат да бъдат оплодени в определен момент. Всичко това контрастира на начина на развитие на половите клетки при мъжа (непрестанно, ежедневно производство на милиони сперматозоиди, което започва с началото на периода на полова зрялост).

Менструация и оплождане

- Около всеки първичен овоцит се намира група клетки, която го поддържа. Тези клетки са разположени във външния слой на яйчника. Всеки месец, под влиянието на хормоните, една от тези групи клетки расте и влияе на повърхността на яйчника, като образува голям мехур. Този мехур се нарича Граафов мехур (през 17 в. за първи път го описва Рене Грааф, холандски анатом). В периода на увеличаване на мехура, първичният овоцит, който подобно на всяка друга женска физическа клетка, съдържа 46 хромозоми (включвайки две Х хромозоми), се дели на две нови клетки с неравен размер: сравнително голям вторичен овоцит и малка клетка - полярно тяло. По време на деленето двойките на всичките 46 хромозоми се разделят и се получава така, че половината от тях се разпределят във всяка нова клетка. В този смисъл вторичният овоцит, също и полярното тяло, съдържат само по 23 хромозоми (включително една Х хромозома). Полярното тяло скоро прекратява развитието си и се разпада.

- Само вторичният овоцит участва в по-нататъшното развитие. Първоначално той плува свободно в растящия фоликул, тъй като съдържа течност. В крайна сметка фоликулът се пука, пускайки вторичния овоцит в маточната кухина. Този изход на яйцеклетката е известен като овулация. Вторичният овоцит се премества във фалопиевите тръби, които са разположени близо до яйчника.

- Вторичният овоцит отново се дели на две нови клетки с неравен размер: сравнително голяма зряла клетка и малко полярно тяло. При всяко делене се възпроизвежда, а не се редуцира броят на хромозомите. Така във всяка нова клетка се съдържат по 23 хромозоми (22 плюс Х-хромозоми). Това последно делене и образуването на второто полярно тяло се случва непосредствено преди оплождането. През това време второто полярно тяло също се разпада, както първото, а 23-те хромозоми на зрялата яйцеклетка се обединяват с 23-те хромозоми на сперматозоида и се формира нова клетка - зигота, която отново съдържа 46 хромозоми, както всички други клетки в тялото.      

Аномалии на яйцеклетката

Аномалии на яйцеклетките могат да се установят преди самата яйцеклетка да е оплодена. В повечето случаи това са дефекти, които могат да бъда причина за стерилитет. Едни от най-важните аномалии на яйцеклетката, които представляват интерес за акушер-гинеколога, са тези, възникнали след зачеването. Моментът, в който може да се появи грешката е именно етапът на делителното вретено. Хромозомните мутации представляват промяна в структурата на хромозомите (отпадане или присъединяване на хромозомен сегмент, промяна на посоката на хромозомен сегмент, обмяна на части между нехомоложни хромозоми и пр.). Те биват вътрехромозомни, когато засягат структурата на една отделна хромозома и междухромозомни, когато засягат две нехомоложни хромозоми. В този етап от развитието на яйцеклетката се проявяват и евентуалните генетични аномалии.  Често причината за спонтанните аборти в ранните срокове на бременността (5-6-10 г.с.) е именно дефект в делителното вретено или в мейозата на вече оплодената яйцеклетка. Мутациите, дефектите в делителното вретено могат да доведат до цяла палитра от хромозомни аномалии, които са напълно или частично изявени. Частично изявените се наричат мозайки и точно те са най-трудни откриваеми. Първо, защото не се изследват рутинно. Второ, много е трудно да бъдат хванати без да се направи фетална морфология.

За да се проследи протичането на бременността и тя доведе до раждането на здраво бебе, акушер-гинеколозите и специалистите правят набор от задължителни и препоръчителни прегледи още в самото начало на бременността. Задължителен въпрос, който се задава на бъдещите майки е дали има някакви генетични заболявания в рода на мъжа и жената. За съжаление, дори и да не са налични наследствени индикации, това не е гаранция, че няма да се получат аномалии в настоящата бременност. В 80% от случаите това се дължи на майчините хромозоми.

Едни от задължителните прегледи, които се правят на бременните, това са ранният и късен скрининг. Ранният скрининг изследва хромозомните аномалии - за болестта на Даун, Едуардс, Патау и други. Късният биохимичен скрининг  изследва не само за болестта на Даун и хромозомните заболявания, но включва и оценка на риска за дефектите на невралната тръба и предната коремна стена.

За да се подложите на този тип изследвания, първо, бременността ви трябва да е между 11-13 или 15-20 седмица. Второ, предварително да е проведена генетична консултация. Трето, да е определен срокът на бременността в седмици и дни чрез ултразвук, проведен същия ден или два дни преди вземането на кръвната проба. Серумът и попълнената и подписана поръчка се доставят в Националната генетична лаборатория в същия ден. Резултатите излизат за около 5-6 дни и се интерпретират от генетичния консултант.

Автор: Биляна Цветкова
Консултант: д-р Кристиан Йончев,
акушер-гинеколог, отделение „Рискова бременност",
II-ра САГБЛ „Шейново" София

 

Сподели: