Lifestyle

А те няма да си имат мечо с едно око

От няколко месеца с моя приятелка се опитваме да откъснем малко лично време, което да е удобно и за нас, и семействата ни, за да пием кафе, навън, без деца, без мъже, двете по женски. Майките на малки деца знаят какво геройство сме постигнали с моята прия

А те няма да си имат мечо с едно око

От няколко месеца с моя приятелка се опитваме да откъснем малко лично време, което да е удобно и за нас, и семействата ни, за да пием кафе, навън, без деца, без мъже, двете по женски. Майките на малки деца знаят какво геройство сме постигнали с моята приятелка, когато все пак успяхме да си уредим дълго чаканата среща. И изведнъж се оказахме в нетипична за нас ситуация. Седнахме в кафенето една срещу друга и известно време се гледахме, без да кажем нищо. Бяхме само с по една чанта, в нея нямаше памперси и шишета, ръцете ни бяха свободни и никой не ни дърпаше към пързалката и люлките. Изведнъж започнахме да се смеем. Нямаше нужда от излишни обяснения. В крайна сметка решихме, че през следващия час няма да говорим за семействата си. И говорихме дълго, за много неща, и на пук на уговорката ни... за децата! Това ни пренесе и в нашето детство. Правихме паралел между нашето, отминало детство и настоящото - на така нареченото ново поколение. Стана въпрос за това как да научим децата си на духовни ценности в съвременния материален свят. Трудно е, когато магазините са заринати от играчки, когато баба и дядо подаряват по две-три неща по празници, а на всяка среща поднасят по няколко лакомства. Трудно е, когато приятелчетата споделят как имат всички играчки от поредната серия гурмити или героите от Мързелград, да устоиш да не купиш и ти всички бройки на твоето дете. Трудно е дори за възрастен човек да остане безразличен пред разкошните кукли-принцеси или пред плюшените животни с размер на десетгодишно дете, които те „карат" да ги гушнеш. Споделих на моята приятелка, че според мен основният проблем е в количеството и качеството на играчките. Аз все още помня своите кукли. Не съм забравила колко броя бяха те и как изглеждаха. Спомням си игрите, които със сестра ми си измисляхме, за да разнообразим функциите им. Мечтаехме си за по-големи кукли, разказвахме си измислени истории за несъществуващи герои, развивахме въображението си. Моята приятелка ме слушаше и по едно време възкликна: „Знаеш ли! Моята любима играчка беше плюшена мечка. Толкова много бях играла с нея, че цялата беше сплескана, а едното й око липсваше. Спомням си, че въпреки това тя остана най-добрият ми въображаем приятел от детството. Толкова много го обичах този мечо!"

 МАМА ИСКА КУКЛА

Днес моите деца имат стотици играчки. Наистина стотици! И определено не са от така наречените „презадоволени деца". Със съпруга ми купуваме подаръци само на празници, но много често старанията ни отиват на кино. Всеки гост в дома ни носи със себе си играчка. Това е неизбежно. Да си призная, аз също правя така, когато съм поканена в къща, където има деца. Чудя се, дали пък причината за това прекомерно затрупване с ненужни за малчуганите вещи не идва от липсата на изобилие от играчки в детството на родителите. Аз, като малка, съм имала една кукла и винаги съм мечтала за поне още една. Ето сега ми е паднало да „наваксам" - като зарина дъщеря си с кукли. А какво ли ще се случва след двадесет години с моята внучка?! Неведнъж съм изпадала в ситуация, когато аз разглеждам с очевидно по-голям интерес новата придобивка на някое от децата си от самите тях. Те я поглеждат, заиграват се за няколко минути и я хвърлят в коша при останалите играчки, чиято единствена функция е да събират прах. Малко са хората обаче, които се замислят за резултата от това децата буквално да ровят в огромни кошове с играчки, за да открият кончето, с което са решили да играят в момента, например. Може би е добре да осъзнаем най-сетне, че пазарът винаги ще е препълнен с нови все по-красиви и по-лъскави кукли и камиони. Дори да изкупим всички магазини, не това е начинът да доставим радост на хлапетата и да им покажем родителската си обич и привързаност.

НЕ ИМ ПРАВИМ УСЛУГА

Психолозите твърдят, че колкото повече има човек, толкова по-малко се стреми да постига целите си. За детето играчката е награда, върхът на стръмна планина, трудно постижима победа, материално осъществена мечта. Когато то е затрупано от най-хубавото, което може да си представи, то няма стимул и желание да се бори и мечтае. Всеки би тръгнал по равната пътечка, ако има такава възможност, вместо да катери баира, за да стигне там, закъдето е тръгнал. Целта ще бъде постигната, но мускулите на краката няма да са тренирани толкова добре и тялото залинява. По същия начин залинява съзнанието на днешните деца. Нямат време да помечтаят - те получават играчката ден, след като са я видели по телевизията. Малките момиченца не си представят как „бебето" им може да плаче, да казва мама или да пишка в памперс - то просто вече го прави. Момчетата няма да прекарат един час с баща си в дялкане на дървен меч, защото съвременният родител е „улеснен" - магазините са препълнени с готови пластмасови светещи и издаващи бойни звуци мечове. Пазарът днес на пръв поглед ни дава много. Дава ни възможност да купим на детето си изключително красиви играчки, да избираме в огромно разнообразие, да превърнем детската стая в цветна приказка. За съжаление обаче той ни отнема фантазиите на малките мозъчета, отнема ни вълшебните мигове на споделяне с децата ни, докато майсторим дървена сабя или кукла от парцали, отнема ни близостта със семейството.

УСМИВКА ВМЕСТО ИГРАЧКА - ИЗПРОБВАНИ РОДИТЕЛСКИ СЪВЕТИ

Сигурна съм, че родителите не искат децата им да усещат самота и не искат никога да ги виждат тъжни. Също така съм сигурна, че повечето хора днес несъзнателно компенсират липсата си в живота на детето с подаряването на играчки. Освен това знам, че вие, които сте отделили време да прочетете тази статия, сте от родителите, съзнаващи едно много важно нещо: да си мама или тати не е само перченето пред колеги с поредните снимки на усмихнатото ви хлапе. То изисква нещо повече - създаване на силна, непоколебима и прекрасна емоционална връзка между родител и дете. И за да се случи това, не са ви нужни пластмасови и гумени помощници. Ето няколко идеи как да заместите нуждата от играчка с изживяването на приятна емоция.

- Проучете дали в квартала ви има дом за изоставени деца и предварително го посетете, за да разберете от какво се нуждаят. Обяснете на сина си или дъщеря си, че има деца, които нямат играчки и биха се радвали на нова придобивка много. Купете необходимото или го отделете от играчките на вашето хлапе. Идете заедно в дома и направете подарък на малчуганите. Бъдете сигурни, че изживяването се помни дълго. Детето ви ще усети колко по-хубаво е да даваш и в замяна да получаваш усмивки, отколкото само да получаваш вещи. Ако стане практика във вашето семейство, ще отгледате един добър човек.

- Веднъж една жена, загрижена за децата и природата, каза: „Детето ми няма нужда от пластмасови играчки, а от моето внимание. По-добре да събираме ябълки навън, отколкото да се затворим в нас с прашните предмети". Играта сред природата обогатява съзнанието на малчуганите и възприятието им към света наоколо. Съчетайте излизането си с някое полезно дело. Например да почистите площадката пред блока или да посадите дръвче. Детето ще се гордее искрено, че това е неговото дърво и бъдете сигурни - ще има последователи сред връстниците си.

- Много родители купуват на децата си играчки-животни. Знаете ли колко катерици обикалят парковете и търсят нещо за ядене? А знаете ли, че през зимата птичките трудно намират трохички под снега? Вие, може би, да, но вашето дете не е наясно с тези факти. Покажете му как да нахрани едно истинско животно вместо играчката си.

- Вложете парите си в спорт, вместо в играчка. Куклите-принцеси и големите камиони често струват повече от 40-50 лв. Толкова приблизително струва и месечният курс по плуване, латино-танци или карате за едно дете. За братчета и сестричета дори се предлагат намаления.

БОГАТАТА ДЕТСКА ФАНТАЗИЯ ОФОРМЯ ДУШЕВНО БОГАТ ЧОВЕК - НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ ИДЕИ

Далече съм от мисълта да ви порицавам и насърчавам да не купувате никакви играчки за децата си. Просто бъдете изобретателни и намалете количеството на безполезните вещи, като търсите забавни образователни начини за веселие. Учителката в детската градина на дъщеря ми веднъж сподели един основен проблем на съвременните хлапета. Те не могат да разказват. И не умеят да го правят, защото не могат да си представят нещата, които чуят. На тях им се предлага готова информация в компютърните игри и телевизионни филмчета. Картините се нижат една след друга коя от коя по-цветна и лъскава. За въображението на детето не остава нищо. Ето защо съветва родителите да четат повече на децата си, за да имат възможност да си представят картините от приказката. Ето няколко наши предложения:

- Пъзел вместо картина на стената. Нека детето само нареди показания образец. Помагайте му само с по едно или две парчета от пъзела.

- Книга вместо компютърна игра. В началото може да му се стори скучно занимание, но скоро ще разбере колко богат е светът на приказките. Децата, на които се чете още от бебешка възраст изобщо не им е нужно да свикват с книгите. Те сами ги търсят като нещо, без което не могат.

- Търсете всякакви игри, които развиват детското въображение: мозайки, пластелин, дървени и картонени пъзели и такива за пода, конструктори и кубчета.

- Уплътнете част от свободното време на хлапето със спорт у дома. Купете му детски баскетболен кош, гирички, обръч, кегли, рингове, голяма топка за подскачане.

 

Автор: Десислава Христозова

 

 

Сподели: