Веднага си помислихте, че става въпрос за злояди деца? Този път не.

Децата неофоби и децата отказващи да дъвчат ("peaky eater") се забелязват от родителите обикновено към края на втората година. Истината е, че и двете състояния си имат причини, които се наблюдават още от момента на раждане, но действителното начало е около 17-ти месец.

 Неофобията е състояние, при което детето отказва да яде нова, непозната до момента храна. Обикновено в началото майката отдава отказа на „по-различния" или „по-специфичния" вкус на детето или на неговия инат или проява на характер. С течение на времето този отказ се превръща в демонстративно поведение към храната и изява на предпочитания за приемане на определена „любима" храна. Децата неофоби не са злояди, напротив имат доста добър апетит, но само за определени неща. Те имат предпочитания към вида на храната, нейния вкус, съда, в който е предложена храната, дори бурканчето, от което е изсипана. Състоянието започва около 17-ти месец и отшумява към петата година.

 Какви са причините?

• Повишена или понижена тактилна чувствителност в устната кухина и областта около устата. Изразява се в свиване на устни, „стягане„ на устата, предпочитание към определен вид материал на биберона или лъжицата, както и ранно отказване от ползване на биберон или шише за хранене (около 9-11-ти месец). Може да има и предпочитание към много гореща или много студена храна. Забелязва се около 3-ти месец.


• Повишена или понижена чувствителност към миризми и вкусове. Детето може да обърне глава при отваряне на кутия или буркан с храна или обратно - да поиска да си пъхне нослето точно там. Може да се отбягват само определени миризми или вкусове - например само плодове, или само зеленчуци, само риба или само определена марка храна. Забелязва се около 6-ти месец или при започване на захранването с полутечни и гъсти храни.


• Повишена или понижена тактилна чувствителност на ръцете - това може да доведе до отказ да се пипа и да се играе с храната, следователно тя не може да се познава. Такива деца обикновено отказват да се хранят сами след 18-ти месец. Забелязва се около 9-ти месец, когато детето започва да играе с играчки и предмети с различни повърхности.

Децата, отказващи да дъвчат, демонстрират друго състояние, при което също се приемат достатъчни количества храна за деня, но само в течно, полутечно или пасирано състояние. Те нямат предпочитание към вида на храната, а само към нейната консистенция.

 Какви са причините?

• Слаб или нарушен сукателен рефлекс. Детето трудно засуква или се изморява бързо. Често тези деца са хранени през нощта доста продължително време (след 18-ти месец) поради отказ или прекалена умора в дневно време. Демонстрира се веднага след раждане.


• Ненавременна поява на дъвкателни умения или поява на движение на челюстта само нагоре и надолу без възможност за ротация. Тези деца обикновено дъвчат биберона си, вместо да го сучат; сучат храната от лъжицата до около 9-10-ти месец, трудно отварят уста, предпочитат храната да попада така върху езика, че да може да бъде преглътната без усилия. Забелязва се към 7-8-ми месец. При по-тежки състояния може да се достигне до хранене само от шише с биберон с голям отвор, което продължава до към средата на третата година.

Много майки смятат, че уменията за дъвкане са свързани с появата на зъби и по тази причина предлагат по-едра храна на децата едва след 12-ти месец. Това късно захранване може да доведе детето до състояние близко по вид до отказ от дъвкане, но причината за него е липсата на опит на детето, а не нарушен хранителен механизъм.

 Защо трябва да обръщаме внимание на тези състояния на отказ от хранене - защото те по своята същност се различават от злоядството, отшумяват около петата година и не се характеризират с липса на апетит или отказ от хранене по принцип. Тези състояния трябва да се коментират с различни специалисти, тъй като те могат да бъдат маркер (но не единствен) за сензорно интегративна дисфункция или нарушения на развитието. Родителите трябва да имат предвид, че едно дете, което отказва или има особености при храненето може или да бъде злоядо, или неофоб, или отказващо да дъвче, но не и всичко накуп. Нарушените механизми на хранене влияят на способностите на детето за комуникация - особено вербалната при отказващите да дъвчат деца и социалната при неофобите, тъй като те не отчитат храненето като форма на общуване в семейството или друга социална група (детска градина).

Какво можем да направим - да потърсим съдействие от специалист за въвеждане на стратегия за подобряване или на уменията за хранене при отказващите да дъвчат деца, или повишаване на интереса към храната и храненето като форма на общуване.

Храненето е ритуал, по време, на който хората общуват чрез поведението си, чрез консумацията на различна храна, в зависимост от културните особености на семейството или държавата и времето, през което членовете на семейството споделят опит, емоция и преживяване - фактори, които направляват детето да усвои опит и да общува пълноценно.

Автор: Нина Йорданова, логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"