Анкета

Новини

Новият мъж в живота на мама
Брой 43 - Юни - 2010

В живота на детето новото винаги е свързано с щастливо очакване: ново зъбче, нова играчка, нови обувчици, ново филмче на DVD, нов... татко?


Уви, това се случва толкова често, че май е време вече и в приказките да бъде въведен този нов персонаж  - Новият мъж на мама.


Варианти за сценария, който може да се разиграе на територията на прекроеното семейство, са точно толкова, колкото и новите татковци на тоя свят. И все пак, да опитаме да очертаем главните сюжетни линии:


МЪЖЪТ - КЪЩОВНИК.


Звучи обещаващо. Като че ли теренът за семейното щастие е най-сетне разчистен и ако досега таткото е бил развейпрах, човек на живота и изобщо - безсъвестен нехранимайко, Новият ще внесе дълго чаканите топлина и уют.


...Дали?


Обикновено мъжете-домошари са педантични, с много високи изисквания и освен всичко притежават синдрома, с който са известни повечето жени с професия Домакиня - невротизъм.


Този мъж несъмнено ще очаква от майката максимализъм по отношение на дома - нали знаете... хигиената, кухнята, ризите, възпитанието на детето... И ако за майката е възможно да преглътне нарасналите изисквания към женското й начало, последното изискване - намесата във възпитанието на собствената й плът и кръв, е сериозно препятствие по пътя на тъй дълго бленувания семеен мир.


Мир няма да има, ако майката е жена независима, със собствено мнение по въпросите на преходното (като марката масло, мястото за отдих през уикенда, семейната банка, вечерното шоу по телевизията) - и вечното в живота (отношенията с мамини, дискриминацията на половете, ГМО, безглутеновата диета и войната в Афганистан), то сблъсъкът на двете воли ще е нещо като катастрофа а-ла Титаник на сушата. Сред оцелелите ще са само възрастните. Децата ще са първите, изхвърлени зад борда.


Едно е да гледаш как мама се кара с тате, съвсем друго - непонятно и плашещо, е да наблюдаваш как Новият се нахвърля срещу нея - макар и само с думи.


Позицията на детето в ситуация на семейна война е винаги „кръгова отбрана". То е объркано, изпитва противоречиви емоции не само към чуждия човек, но и към майка си.


По всички параграфи то е дете в риск, а поведението му - непредсказуемо. То може да бъде агресивно - или самоунищожително. Най-опасна става ситуацията, когато малкото започва да чувства смътна вина за случващото се.


Ако майката усети и най-малки признаци на негативна промяна у детето (нощно напикаване, смучене на пръста, поклащане в седнало състояние, избухливост или напротив - мрачно затваряне в себе си, бягство от училище и пр.), тя трябва да вземе мерки и да потърси професионална помощ.


Това може да е разговор със свещеника, ако в семейството са вярващи, или с психолога-терапевт. Във всички случаи, нужно е деликатно да се разговаря с детето, за да не се губи контакт с него. Веднъж изгубили връзка, майката и детето много трудно ще наваксат пропуснатото, когато „пожарът" вкъщи отмине.


Най-важното е никой в семейството да не се чувства жертва - нито майката, нито новият мъж, най-малкото - детето. Трябва да се установи баланс между даването и вземането. Всеки да постави ясно своите изисквания, но и същевременно да бъде държан отговорен за това доколко изпълнява изискванията към него, договорени с останалите семейни членове. Много важно е, когато има недоволство, то да не се таи, защото това все някога прераства в агресия - към себе си или другите.


Същевременно, фамилната терапия изисква гневът да не бъде изразяван веднага. Тук правилото „Преброй до десет" не е случайно. Гневът винаги е разрушителен. Ако се изчака, макар и малко, той може и да не премине, но поне няма да е цунами, а 5-метрова вълна на фона на развят черен флаг.


МЪЖЪТ-ЕКСЦЕНТРИК


Майката е скучаела с бащата на детето си, между тях огънят е угаснал още по времето, когато тя усетила първите движения на растящата малка топка в себе си. Или може би всичко е вървяло чудесно, докато не срещнала... Него.


Роден да бъде звезда и да привлича неудържимо другите, омайващ със своята необичайност и дори ексцентризъм, той залива с чара и вниманието си жената и едновременно остава... далеч. Той е морският капитан, който се завръща у дома, за да дари с безценни мигове домочадието, да даде надежди за щастие и цветни мечти за близкото бъдеще.


Но... бъдещето винаги остава далеч - семейството и Г-н Обаятелен са като два континента, разделяни от океан. И той се нарича себелюбие. Защото интересните, ексцентрични хора са твърде често егоисти. Те са самовлюбени, обичат себе си над всички останали. Дори любовта към някоя жена да изгори тяхната отдаденост-на-себе-си, те остават безнадеждни случаи по отношение на семейството.


Защото то, семейството, не е обикновено съжителство. Членовете му не са съквартиранти в къщата на Биг Брадър Фемили, а най-близки същества, които очакват само най-доброто от Г-н Обаятелен.


Нещо повече, когато в семейството расте дете, няма място за двама егоиста. Двама, защото единият неизменно е Малкият човек. И тъй като всеки човек е по природа същество дълбоко егоистично, той престава да бъде такъв едва когато стане... родител. Само родителят може да се освободи от ИГОТО на ЕГОТО си. Защото семейството с деца не търпи пълнолетния егоизъм. А какво се случва, когато Новият, г-н Обаятелен, тепърва се учи да бъде родител?...


Нека не изритваме през прозореца на психологическите ни прозрения този мъж, това шарено пиле, което въпреки всичко е успяло да внесе цвят и радост в живота на майката, след като тя дълго е живяла без емоции. Ако Новият е силно влюбен, именно любовта е способна да излекува всички семейни драскотини, рани и натъртвания. Любовта е велика Тайна...


И, кой знае, може би е дошло време и Малкият човек да навлезе в лабиринтите й.


 


Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук