Колко хубаво и нежно е у дома по Коледа - елхата грее в цялата си празничност, чорапчето на стената е издуто от лакомства, свещта на прозореца свети с приказно сияние... Красиво е, мило е. А уханието, което се носи из въздуха, на преплетени аромати в спирала от цитруси, топла питка, тиквеник, сармички, като пелена ни загръща и топли. Домът е изпълнен с едно метафизично предчувствие, че чудото ей сега, само след малко и ще се случи, че Бог ще се роди и над света ще се пръсне толкова доброта, че шепите ни няма да я поберат, а душите ни ще потекат като реки, готови да утолят жаждата на всяка жива твар по пътя си.  

Децата са клекнали около елхата и вярват. Вярват. Върнете се назад в детството и си спомнете - колко пъти в тази утопия сте си помисляли от какво е направена блестящата топка на елхата. Не мислите дълго, нали? „Сега има всичко, но е произведено в Китай, играчките не са като някогашните, нищо не е като някога и коледата е невъзможна" - Това обаче са интерпетациите на нас, възрастните, това е нашата меланхолия, нашата липса на вяра, нашето самозазиждане в обездушените предмети-символи на Коледата. Истината е, че нито един от тях не е просто украса на дома, джунджурийки, специфичен интериор за период от годината, излишен разход на пари и наистина няма значение в какво изобилие от тях тъне пазарът. Просто защото и звездата за върха на елхата, произведена в Китай, е християнски символ за онези, които не са изтрили от софтуера си информацията, че вярата и поверията пренасят през вековете материалните си изображения, а не обратното. И всъщност именно от духовността на коледните предмети се запленяват децата ни и децата в нас. Без съмнение, когато разкрием на своя наследник поверията около цялата коледна украса и трапезата, Коледата ще зазвъни и ще ни върне в онази утопия, в която всички сме деца, клекнали около елхата, и вярваме, просто вярваме...

 Коледните венци

В последните години все повече българи окачват на вратите си коледни венци. Вероятно много малко от тях обаче знаят какво символизират. Освен, че е една прекрасна декорация, която дава свежест в иначе масово неприветливите ни общи пространства в панелките, венецът се поставя на външната врата като знак, че в този дом очакват Коледа. Членовете му са в очакване да преживеят отново рождеството на Божия син. С него те заявяват, че са готови да бъдат помагащи, даващи и добри.

 Коледната звезда

Елха без звезда на върха е като утро без слънце. Когато украсяваме Коледното дръвче, задължително накрая ритуално поставяме коледната звезда на върха й. Защо се е наложила тази традиция? Не, не е, за да се придаде завършен вид на нашето произведение. Тя символизира пътеводната звезда, която е показала пътя на тримата мъдреци до мястото, където се ражда Христос. След това звездата се качила на небето, за да разкаже историята за рождеството.

Коледната елха

Замисляли ли сте се защо украсяваме именно елхи? Не, никак не е случайно, и не е защото иглолистните дръвчета са "масовката" на гората. И в тях има християнска символика - вечнозеленият цвят на клоните й означава вечна вяра в Божия син.

Коледната трапеза

Символиката, която е заложена в подредбата и съдържанието на коледната трапеза, се корени в бъднивечерската обредност.

За Бъдни вечер се омесва малка питка, в която се поставя пара. Тази пара е символ на късмет и богатство. На който се падне парчето с паричката, в него ще са парите през идната година.

Всички знаем, че на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия, но замисляли ли сте се защо. Седем са дните от седмицата и девет месеца трае бременността на жената. Най-възрастният човек в семейството разчупва питата. Първото парче е за Богородица, второто - за къщата. Следващите са за членовете на семейството, като първо се отчупва на най-стария, последен получава своето парче най-малкият. На Бъдни вечер се извършват и различни гадания. Всеки си взема по един орех. Ако орехът след счупването му е пълен, притежателят му няма да боледува през годината.

 Коледният чорап

Окачването на коледен чорап на стената също е една традиция, която в последно време си привнесохме от Запада. Но защо не? Щом това е още един прекрасен символ, който може както да засили вярата на детето ни в чудото на Коледата, така и да се окаже една вкусна игра, учеща го на търпение. Традицията повелява - чорапът да се закачи през декември, за да бъде пълнен до Коледа от работливите помощници на дядо Коледа - джуджетата, с бонбони и други лакомства. Играта е следната: детето всяка вечер проверява дали някое мило джудже не е оставило подарък за него.

Автор: Силвия Чалъкова