Анкета

Новини

Особености в развитието

Зрително-моторни нарушения
Брой 61 - Декември - 2011

Непосредствено след раждането си новороденото реагира на силни светлинни въздействия. През първия месец детето доразвива способност да фиксира и може да проследява с очи от средно положение до 45 градуса встрани. Акомодацията (далечното гледане) е вече добре развита. Третият месец се бележи с проследяване на обект от единия до другия край на зрителното поле. От четвъртия до шестия месец бебето активно развива умението за проследяване на зрителни дразнители и издържа няколко минути без умора за очните мускули. В седмия месец се появява първата по-сложна представа за пространство - надолу, и то е способно дори загубило от поглед падналия предмет, да фиксира вниманието си и да го търси. Осмият месец е период на повишаване нивото на способност за концентрация на вниманието следствие на по-голямото количество информация, постъпваща от каналите. Значими стават детайлите. През девети и десети месец от развитието на детето значително се повишава двигателната активност. През единадесети и дванадесети месец се развива важната връзка и координация между дейностите на очите и ръцете. Пространството е овладяно до степен разбиране на понятията „долу" и „горе" (свързано е с прохождането).


Състоянията извън посочената норма представляват различен тип нарушения на зрителния канал за възприемане и анализ на информацията. Нарушенията, свързани с анатомичните характеристики на зрителния анализатор или т.нар. увреди на органично ниво, дават като резултат нарушения на ниво усещане. Нарушение на ниво възприятие би могло да възникне при бебета, които са престояли по-дълъг период в кувьоз, денонощно под луминесцентно осветление, поради което у тях не се формира първичното усещане за ритъм „светло - тъмно".  Понижено зрение, слепота, перде на окото, страбизъм и други също представляват нарушение на възприятието на зрителния канал.


„Развитието на фината зрителна моторика е процес с голямо значение, даващ трайно отражение върху моторното планиране, усвояването на пространството, координацията око - ръка и, разбира се, развитието на зрителната перцепция, зрителния анализ, който страда по отношение на идентификацията на образа, свързана с ротация, симетрия, част от цяло; пространствена локализация, триизмерно виждане. Зрително-моторните нарушения дават отражение и върху когнитивните процеси - внимание и памет.


Зрителният статус е възможно да се диагностицира в ранното детство. Превантивната интервенция може да спести много усилия за предотвратяването на дефицити в езиковата система, формирането на базисни концепти, дисграфични прояви, дисортографична продукция и повърхностна дислексия." (Йосифова, 2009)


Характерните маркери за зрително-моторни нарушения са несръчност, невнимателност, неспособност за довършване на дейностите докрай, трудности при игри с топка, трудности, свързани с равновесието, не добро преценяване на дистанциите, дефицити в графомоториката.


Късното зрително съзряване обхваща трудности в няколко аспекта, които са водещ ориентир за необходимата терапевтична работа при корекция на нарушението. Това са: проследяването, което представлява рефлекс по своята същност, и калибрираните движения, които пък представляват зрителния праксис; фиксациите; обработването на зрителните стимули и моторната им репродукция.


Превенцията на зрително-моторните нарушения често включва обръщане на бебето и предоставяне на големи и меки играчки. До края на първия месец е необходимо детето да наблюдава най-често лицето на майката. През третия месец е добре да се появят по-малки движещи се играчки. След четвъртия месец играчките трябва да станат максимално информативни (светлинни, звукови сигнали, придвижване, различна текстура, различен аромат). Механичното показване и вербализиране на пространствените отношения е от изключително значение. След шестия месец превенция на нарушенията в координацията между ръцете и очите се реализира посредством  играчки, които провокират прибиране, вгнездяване, нанизване, изрязване, рисунка.


Терапията на зрително-моторните нарушения се реализира при определени работни терапевтични условия, спомагащи постигането на пълноценни резултати. Видовете упражнения, които се прилагат, са свързани с „гимнастика на очите", упражнения за създаване на адекватни рефлекси и контрол над фината зрителна моторика, както и упражнения за създаване на адекватна координация между дейностите на очите и ръцете.


 


Албена Рускова - логопед


 


 


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук