Съвременните технологии на производство на меки контактни лещи направиха контактната корекция на зрението напълно приемлива и безопасна не само за възрастните, но и за децата. Много често този вид корекция на зрението е най-подходящ, а понякога и единствено възможен за мъниците.

Особености на контактната корекция при децата

Световната практика показва, че е напълно възможно и даже е необходимо детското зрение да се лекува с помощта на контактни лещи. Много е важно в детска възраст да се използва такъв тип корекция на зрението, който не води до ограничаване полезрението и оптическо изкривяване на изображението.

Очилата значително намаляват периферното полезрение и по този начин затрудняват пространствената ориентация. По време на спортни занимания могат да се замърсят, запотят и или счупят. При изпълнение на упражнения очилата трудно се задържат на носа, което не може да се каже за правилно подбраните контактни лещи. Именно те отстраняват проблема на "очилатковците", премахват психологическия дискомфорт, който изпитват някои деца пред връстниците си.

Изборът на контактни лещи за децата има своите особености, които са свързани например с това, че детското око расте и то доста бързо. При всеки преглед лекарят трябва да контролира параметрите на окото и да променя корекцията, предвид индивидуалните показания.

Родителите не бива да се притесняват, че децата няма да могат да усвоят техниката на поставяне и махане на контактните лещи. Опитът показва, че малките пациенти доста бързо се научават да се справят с манипулациите с лещите, при това максималният срок не надвишава 5-6 дни. Естествено, тези занятия се провеждат при активното участие на родителите. Освен това, детето трябва да се научи да се грижи за лещите си. Наличието на ефективни многофункционални разтвори опростява задачата.

Трябва да се има предвид, че контактната корекция при децата не трябва напълно да заменя очилата, а по-скоро ги допълва. Лещите имат ред предимства пред очилата, но при "преносването" им са възможни усложнения. В разумна степен контактната корекция трябва да се редува с носенето на очила. Така роговицата има възможност да отдъхне от постоянното съприкосновение с лещите.

Показания за използването на контактни лещи

Афакия (око с оперативно отстранена леща) 

По мнение на лекарите, колкото по-рано се установи и отстрани вродената или придобита катаракта при децата, толкова по-голям е шансът впоследствие малчуганът да възстанови зрението си. След премахване на поразената от катаракта вътреочна леща съществуват три възможности за оптическа корекция на афакия: с помощта на интраокулярни лещи, на контактни лещи и с очила. Но тъй като през първите две години очите на детето се развиват особено интензивно, лекарите рядко прибягват до имплантация на интраокулярни лещи. Корекцията с очила е неособено удачна заради високия диоптър, който е необходим на окото за нормално зрение. Най-подходящо за такива случаи е използването на контактни лещи. Много е важно те да имат висок коефициент на пропускане на кислород (Dk/t), особено при дълго носене (например специални силиконови лещи).

Миопия (късогледство) и хиперметропия (далекогледство)

Късогледството и далекогледството са сред най-разпространените дефекти на оптичната система на очите. В днешни дни тези заболявания са получили широко разпространение сред децата, вследствие на увеличеното натоварване на очите, най-вече поради все по-голямото увлечение по компютрите. Определена роля играе и наследственият фактор. В този случай при преминаване на контактни лещи детето трябва да бъде подготвено психически. Трябва да му се обясни, че с лещите ще може да вижда истинските размери на предметите, при това - на реално разстояние.

Все още не е установено със сигурност, но много от очните специалисти смятат, че носенето на контактни лещи при прогресиращо късогледство може да ограничи, а в редица случаи и да спре развитието на болестта.

Амблиопия (мързеливо око) и анизометропия (разлика в пречупващите сили на двете очи)

Ако разликата между пречупващите сили на двете очи превишава 2-3 диоптъра (анизометропия), мозъкът ще възприема изображението, идващо от водещото око, докато изображението, идващо от другото око, ще бъде потискано. В такъв случай се развива амблиопия - мързеливо око. За да се възстанови бинокулярното зрение, виждащото око се закрива с оклудер (при носене на очила) като по този начин се дава оптималната оптична корекция на по-лошо виждащото око. Но, като правило, децата трудно се съгласяват на такъв вид лечение заради външния вид. Много по-удобно е да се използва контактна леща с висока положителна рефракция, която „закрива" виждащото око. Така детето не изпитва дискомфорт, тъй като външният му вид не страда.

В случаите на анизометропия корекцията с очила има доста неудобства, тъй като поради голямата разлика в оптическата сила едното стъкло е по-голямо и по-тежко от другото. Освен това, такава корекция често предизвиква у децата гадене и главоболие, които са следствие на разликата в големината на изображенията. С контактните лещи няма подобни проблеми.

Астигматизъм

Особено ефективни при лечение на астигматизъм, по-голям от 0,75 диоптъра, са торичните меки контактни лещи. Появата им на пазара даде възможност вече да не се използват твърдите газопропускливи лещи, към които детските очи привикват трудно. Освен това, под твърдите лещи може да попадне чуждо тяло и да травмира очите. Торичните меки лещи имат много добри показатели по водно съдържание и пропускливост на кислород до роговицата.

Естествено, има случаи, когато използването на контактни лещи е противопоказно. Например, при активни възпалителни процеси на клепачите, конюнктивит на роговицата, бактериални или алергични възпалителни процеси.

Във всички случаи на корекция с контактни лещи, освен чисто медицинските показания, се вземат предвид възрастта на детето, неговата нагласа и възможности.

При внимателен подход, висока квалификация на офталмолога и спазване на препоръките от родителите и детето контактната корекция ще донесе на мъника максимална полза и той ще може да се радва на пълноценно зрение.

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Майя Попниколова, офталмолог