Повечето малки момичета си представят сватбата като прекрасен ден, в който, облечени в рокля „на принцеса", ще станат семейство с голямата им любов и това безоблачно щастие ще продължи цял живот. В нашите детски планове всичко е ясно - срещаш го, влюбвате се, той веднага предлага брак, следва приказна сватба с много гости и бебето не закъснява. Малкото момиче, възпитано от книги и романтични филми не би могло дори да си представи, че няма да й се случи всичко това в описания ред. Много често тези планове, в които не си се съмнявала, не само, че се преобръщат хиляди пъти, но понякога напълно рухват. Оказваш се в свят, в който хората рядко остават заедно до смъртта си, а непрекъснато се събират и разделят, имат по няколко деца от различни връзки и тази динамика в отношенията ги кара да бъдат по-предпазливи, когато се обвързват по-сериозно.

Въпрос на гледна точка

Ако днес децата, родени без брак, са може би наравно с тези, чиито родители са се разписали в гражданското, то без съмнение в най-скоро време статистиките ще са в полза на първите.

Причините за това са много - детето е дошло изненадващо, неочаквано, а връзката между родителите все още не е толкова стабилна и сериозна; не е било желано от бащата и е отглеждано от самотна майка; единият от родителите не е пожелал да се сключи брак и нищо не би трябвало да го кара да приема насила нещо, което не желае; майката не вярва, че добър баща е равносилно и на добър съпруг или се страхува, че ще загуби свободата си и с нея ще се отнасят като с вещ, а не личност; и двамата родители не вярват в институцията брак в днешно време и за тях няма по-голям знак за обвързаност от детето, а подписът нищо не променя и не гарантира; многото грозни български разводи са ги убедили, че вечно щастие няма и са предпочели да си спестят възможните циркове при раздяла и подялба на имуществото; или по-прозаичната причина - желанието за брак е налице, но сватбата е прекалено скъпо удоволствие за повечето хора у нас и не са могли да си позволят разходите.

Свободолюбиви и обвързани или емоционални и отговорни

Жената, която е избрала да съжителства с половинката си, отдавна не е онази прецакана нещастница от времето на нашите прабаби, която няма място сред порядъчните хора и е аутсайдер доживот. Напротив, измежду елита в цял свят преобладават точно свободолюбиви двойки, които никога не сключват брак, но имат здрави и дълготрайни отношения, а дори и след раздяла запазват по-добри отношения от много други, преживели кошмарни бракове и разводи.

От своя страна пък все по-намаляващите защитнички на брака също не виждат в него просто подпис върху някаква хартийка или кичозно тържество, а желанието да покажат пред Бог, закона и най-близките, че сред този несигурен свят с многото му изкушения са открили нещо по-сериозно и трайно от обикновено увлечение.

Да бъдеш съпруга или не, е личен избор, който всяка жена сама трябва да вземе, без да се влияе от чужди преценки и опит. Важното е накрая да изпита единствено удовлетвореност и щастие от него.

Най-често срещаните причини да имаш дете без брак са тези, но миналите по този път биха могли да удължат списъка до безкрай.

Днес в обществото вече няма никакво деление на сключили брак и неподписали и децата им. На двойките е оставен изборът сами да решават искат ли сватба, или не. Много отдавна вече за „незаконни деца" говорят единствено възрастни хора с консервативен морал, а на децата, които растат без бащи поне в развития свят се полагат специални финансови облекчения. Законодателството все повече се отваря и към тази доскоро екзотична форма на съжителство, а децата при всички положения трябва да бъдат равнопоставени и защитени, без значение от отношенията на родителите им.

Според закона...

Ако родителите нямат брак, детето трябва да бъде припознато от бащата с нотариално заверена декларация в родилния дом в определения срок. Това може да направи и с декларация пред нотариус в чужбина, ако по някакви причини не е в страната, но у нас документът трябва да бъде преведен и легализиран. Майката подписва декларация, с която се съгласява с бащинството. Пълнолетното вече дете би могло да оспори това бащинство.

Социалните придобивки и в единия, и в другия случай не са особено големи.

Според законите, като самотна се води само тази майка, чието дете не е припознато от бащата и следователно той не полага никакви грижи за него. Тя има право на по-голяма еднократна помощ след раждането и по-големи детски надбавки, тъй като се взема предвид само нейния доход за издръжка на детето, полагат й се отстъпки от таксите за ясла, детска градина, детска кухня и т.н., но ако доходите й са под посочения минимум.

Строгите правила вероятно имат своето обяснение във все по-големия брой злоупотреби с цел получаване на допълнителни облаги от „самотната" майка, която много често живее с бащата без брак и нарочно не узаконява връзката си с него.

Законите у нас все още не регламентират свободното съжителство без брак, въпреки очакванията, че в новия Семеен кодекс това ще бъде записано, така че остават неясни въпросите с издръжката на дете, което не е родено в брак. При развод, майката (в повечето случаи детето се присъжда на нея, освен в изключителни случаи, когато е доказано, че тя не може да се грижи за него) има право на законна издръжка и право да ползва семейно жилище до навършване на пълнолетие на детето. В случай на раздяла на родители с и без брак, детето не може да пътува в чужбина без писмено разрешение от родителя, с когото не живее.

С брак или без

Понякога дилемата "с брак или без" започва да измъчва бъдещата майка от появата на двете чертички на теста за бременност до раждането.

Жени, които не са мислили да сключват брак точно с този човек, изведнъж се оказват изправени пред неочакван избор, който не са правили сами, а им е наложен от външни обстоятелства и други хора.

Те са получили предложение за брак от татко едва тогава, когато бебето е на път и не са убедени, че при други обстоятелства той би им предложил, или пък двамата са били пред раздяла, а бебето изведнъж е променило плановете им. За модерния мъж не е рядко срещано убеждението, че само появата на бебе би ги накарало да посетят гражданското, защото само то би ги карало да се чувстват обвързани с майката. Единствено гордостта, че ще стават бащи ги кара да пренебрегват свободолюбието си, което не биха направили в други случаи, без значение колко силни са чувствата им към жените до тях. А това не е лесно за преглъщане от всяка жена.

Понякога внезапно под натиска на страхове и предразсъдъци майките биха искали все пак детето да има "истинско семейство" пред закона и религията им, въпреки че до вчера изобщо не са се замисляли за брак. Страхът от това "какво ще кажат хората" не е умрял с патриархалното общество и далеч не е характерен само за селата и малките градчета.

Неясните в момента български закони също предрешават избора на двойки, които не желаят да се сблъскват на всяка крачка с бюрокрация, документи, намусени чиновници и усещане, че без брачното свидетелство в ръка ще бъдат третирани като хора "второ качество".

Нерядко жените са изплашени от перспективата един ден да останат сами с детето без никаква помощ и подкрепа и се вкопчват в брака като измамна сигурност и спасение, даже и да са наясно, че това не е решение и гаранция, или пък съмненията в чувствата на човека до тях, когото те самите обичат прекалено много, ги кара да настояват за "подпис" като знак, че дори утре да се появи друга жена, няма да бъдат изоставени.

За по-практичните жени, които не се ръководят от чувства и емоции, именно шансът за обезщетение или издръжка в случай на развод е причината да искат брак, за да бъдат сигурни, че те или детето им ще бъдат подсигурени, каквото и да се случи със семейството. Колкото и да ни се струват достойни само за сапунените сериали, и до днес има случаи на бременност именно с цел материална облага.

Автор: Вера Хинчева