Сигурна съм, че всеки родител, преди да стане такъв, си е казвал: „Аз няма да разглезвам своето дете!", „Няма да му позволявам да ми се качва на главата!". И много други такива заръки, които сякаш се изпаряват мигновено щом се появи на бял свят малкият човек.

Да си родител е трудно. Да, звучи банално, но е абсолютната истина. Майка ми винаги ми е казвала: „Да си жива и здрава, порасни, роди си деца и ще видиш как те боли сърцето, когато те страдат!". И знам, че е права. Тук идва въпросът, как да сме строги към това малко и беззащитно същество? Та нали то има само нас на този свят? Как да го оставим да плаче безпомощно, като то просто иска да го гушнем и да проявим нежност? Да, така е, и то го знае много добре. И се възползва всяка възможна минута от това. Вярвайте, няма да ви пожали и ще използва всички „трикове", които знае, за да получи своето - да го носите на ръце.

Въпросът за разглезеното дете възниква още през първите седмици от неговото раждане. Да оставяте бебето да бъде само или постоянно да бъдете в тесен контакт с него? Нека разберем.

Много млади майки се вълнуват трябва ли да носят на ръце новороденото и попорасналото бебе? Дали това е излишно разглезване, или необходимост? Действително за много родители този въпрос остава неразрешен.

ПЕДИАТРИТЕ

Смятат, че носенето на бебето на ръце е нужно и обезателно. В практиката се срещат такива случаи, когато за мъничето са полагани грижи за удовлетворяване на физиологичните нужди (къпане, кърмене, смяна на памперса, почистване на нослето), но не са ги гушкали. В тези случаи се установява забавяне в психомоторното развитие. Може дори да възникне обратно развитие на физическите навици: умеещите деца да говорят и да се хранят самостоятелно с лъжичка, поради липса на контакт с майката, се връщат в предишен етап от развитието си.

Това често се среща при децата в домове и болници. Родени физически пълноценни, само защото рядко са ги взимали на ръце, децата започват да изостават. Също така, когато бебето се намира в прегръдките на мама, то вижда нейното лице и по-точно устата, вижда как говори, изучава езика на теория. Това способства за по-ранно развитие на речта.

На гърдите на мама детето продължава да чувства нейното сърце, както когато е било в утробата й. А това означава, че се чувства по-комфортно, по-спокойно и по-бързо се успокоява.

ПСИХОЛОЗИТЕ

Носенето на малките деца на ръце и особено кърмачетата е абсолютно необходимо. Новородените са ограничени във възприемането на информация: те още виждат зле, не разбират какво чуват, но могат да чувстват.

Телесният контакт с мама подпомага неговото психическо развитие, тренира възприятията, формира позитивно отношение към света, формира първоначалното доверие. Мамините ръце сега са целият свят, ако мъникът се чувства добре там, значи светът е топло и уютно място, в което са го чакали. Същото се случва и с по-големите деца, въпреки че е в по-малка степен. Детето само ще каже кога е дошло времето да прекратите да го носите на ръце: „Аз сам!" Много от психолозите са на мнение, че носенето на ръце е също толкова полезно и за майката.

Съкращава се продължителността на така нар. четвърти период на раждането. Когато майката носи бебето си в слинг, почти изцяло се избягва появата на следродилна депресия. Тъй като бебето е постоянно близо до гърдите, затова и започва по-бързо лактацията.

МАЙКИТЕ

Която и майка да попитате, всяка ще каже: на ръце, детето винаги се успокоява и заспива. Друг е въпросът, че много от тях се притесняват да не „приучат мъника на ръце". Много майки се оплакват също, че кръстът и гърбът няма да издържат. За щастие има най-разнообразни приспособления, които са в помощ на гърба - всякакви модели слингове, кенгуру. Привържениците на ранното развитие често говорят за това, че „няма причина да привързваме мъника към себе си, тогава, когато вече е на възраст, в която може сам да води активен живот: учи се да пълзи, преобръща се, разглежда заобикалящия го свят..." И повечето майки ще се съгласят, че ранното развитие е от изключителна важност, но докато си почиват от „тренировките", просто е много по-удобно и комфортно бебето да е близо до тях. А, ако сме честни, майките имат и други ангажименти и малко от тях могат да си позволят да лежат с бебето по 20 часа в денонощието. В тази ситуация слингът или кенгуруто са най-добрия изход.

Също така е много удобно да носите мъника в себе си, а не в количка, например, когато сте в градски транспорт или нямате асансьор в блока. Разбира се, не се опитваме да омаловажим детската количка, а само да ви покажем различни изходи в отделните ситуации. Изборът е ваш! Пробвайте и подберете това, което е най-удобно именно за вас и вашето бебе.

Автор: Биляна Цветкова

Консултант: д-р Красимира Иванова,

педиатър и специалист неонатолог